Път Към Истината

Глава 36

Новата глава е качена! Съжалявам за поредното ми изчезване, но реших да компенсирам с тази глава. Така, тъй като стана прекалено дълга, предпочетох да я разделя на две. Така че очаквайте съвсем скоро другата част. Благодаря ви за подкрепата, означава много за мен. И не забравяйте, ако ви е харесала главата можете да напишете коментар, или да гласувате. Няма какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Бранимир 

Усещали ли сте чувството, когато всичко което имате, се разпадне пред очите ви? Да ви превърне в нещо, което дори и не сте си представяли? Да загубите разсъдъка си и ума си заради него? Да попаднете на място, където знаете че изход няма?

Точно така се чувствах от месец насам, когато всичко се разпадна. Когато всичко се отдръпна от мен. Когато тя реши да се отдалечи. Точно така, тя взе решението да си тръгне от болницата след три дни без да каже на никого. Вдигнах цялата болница на краката си заради безумната глупост да изпишат човек без да съобщят на някого. Но като възрастен човек тя имала правото да си тръгне след приключването на възстановителния процес.

Пълни глупости!

Но не бях толкова бесен на болницата, а на самият себе си че не усетих нещо различно в нея. Още на следващия ден можех да усетя разликата, но си помислих че е заради разкритата истина. И предполагах, че е заради лекарствата, които й даваха.

Допуснах, че нейната приятелка Бояна знае къде се намира Демира, но и тя се правеше на неразбрала. Опитваше се, да ме разубеди, че не знаела нищо, но аз не съм вчерашен, тя определено знаеше къде е. И в скоро време щях да разбера.

През това време се опитах да живея по същия начин както преди. Ходех на работа, прибирах се колкото да се нахраня и наспя и после пак ходех на работа. Единствената разлика беше, че всъщност работех толкова колкото да ми излезе от ума нейното изчезване, но не се получаваше. Искаше ми се, но не можех, защото във всеки проклет момент тя беше в главата ми. Взимах извънредни смени, и вече на новата позиция имах страхотната възможност да прекарвам голяма част от времето си в пожарната. А другата част я прекарвах в тренировки, докато тялото ми вече не усещаше неименуема умора. И в края на деня бях толкова уморен, че тялото ми се сгромолясваше на леглото, победено от поредния ден.