Път Към Истината

Глава 2

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса защото се опитах да издам съвсем малко от случващото след няколко глави. Ще се радвам да гласувате или да напишете коментар. Няма да ви бавя повече затова...
Приятно четене! ❤️

Демира

Три седмици по-късно

- Отказвам се, повече не мога да издържам! - изпуфтях след като с Бояна излязохме от поредната ни лекция, която прекарахме в изпитване. Проблемът не беше изненадващото изпитване, а в това че при Иванов няма излишни въпроси. Въпреки че ти си отговорил на всичките му зададени, той ще ти даде такъв от който нямаш измъкване. Точно както направи с мен! Дори ме подведе с отговора ми. Вместо да ми каже дали съм отговорила правилно, ние играехме на догадки.

- Ти поне отговори нещо, преди да те прекъсне! Мен дори не ме остави да изрека и думичка. Имам спешна нужда от кафе и нещо сладко, ела с мен.

- Днес не мога на интервю за работа съм, което почва след половин час, а е в чак в другия край на града. Ако не тръгна сега, ще закъснея така че...чао! 

Хванах здраво чантата си и с огромно притеснение, се насочих към моята кола калинка. И след като с голям зор излязох на кръстовището, реших да си пусна музика. Поне малко да притъпя притеснението и вълнението за предстоящата среща. От няколко месеца насам си търся работа, но всеки път попадам на фалшиви обяви или с неудачно работно време. Но за мой най-голям късмет попаднах на съвършенната работа. Търсеха частен физиотерапевт за постоянна грижа от околността. Малко не отговарях на обявата, защото нямах никакъв опит, но нямаше да е лошо да опитам. Все пак след няколко месеца завършвам и няма да е зле да имам подходяща работа. Работното време беше идеално съобразено с лекциите ми, което беше още една чудесна причина да опитам. Заплатата няма да я коментирам, повече от това което се исках. Незнайно защо имаха приложен списък с изисквания, като едно от тях беше служителя да е местен. Това наистина ме очуди, защото надали някой щеше да изпусне такава възможност само защото не е от града.

- Колко години живея тук и пак се изгубих! Демира днес голям късмет имаш, няма що! - оплаках се на себе си, защото за пореден път се доверих на несъществуващата си ориентираност вместо на навигатора си. Добре че една мила жена ме опъти, иначе щях да си обикалям в кръг за стотен път. Въпреки че съм идвала заради красивата местност и заради тайното плажно кътче, никога не бях забелязвала къщата до плажа. Поне досега.