Път Към Истината

Глава 23

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса! Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Благодаря ви за подкрепата, и очаквайте скоро следващата глава. Няма какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Демира

Мислех, че никога повече нямаше да стъпя в болница по друга причина освен за работа. Притеснението, стягането в гърлото и в сърцето, и гробната тишина бяха главните гости в тялото ми, докато шофирах до мястото.

Щом стигнах до регистратурата, младото девойче беше „много заето" да ме изслуша затова заобиколих и взех телефона от ръката й.

- Идвам при Бранимир Тихомиров, претърпял е трудова злополука. Ще ми кажете ли къде е?

- В момента трябва да го настаняват в стая затова изчакайте, докато главният хирург дойде при вас. - отвърна негодувайки заради прекъснатия телефонен разговор.

- Можете просто да ми кажете в коя стая е, мога да почакам пред...

Вдигна ръката си, на която имаше перфектно оформен маникюр, с който можеше да убие някого заради острите си като нож нокти, и ме отпрати да седна в чакалнята.

******

Не можех да чакам повече. От вече половин час тази фльорца беше на ей толкова да й разваля грозния маникюр заради наглостта си. Обръщаше повече внимание на някакъв тип, по-скоро си търсеше някого с когото да преспи ако питате мен, отколкото да даде информация на някого, търсещ помощ за състоянието на негов близък.

Чакай...мамка му, как не се сетих досега?

Докато си говореха, тихомълком станах от металния стол, и се промъкнах зад нея където се намираше компютъра й. Би трябвало да се оправя бързо със системата щом тая можеше да го върши целодневно, значи и аз щях да намеря Бранимир за нула време.

- Сигурен ли си, че не можеш? Аз мога и сега да си тръгна, на шефа съм му като сестра, няма да възрази ако си тръгна по-рано.

Точно, точно си като на шефа ти сестра му. Изобщо как й се връзва, не знам.

Първото, което ми излезе беше да въведа името на лекуващия лекар. Първи фал, не знаех името му освен че...е хирург. И явно някой отгоре искаше да ми помогне, защото пред мен бяха изписани имената на лекарите в тази болница. Горката дори имената не е могла да научи, колко жалко.