Път Към Истината

Глава 17

Новата глава е вече качена! Малко кратичка, но от сърце. Надявам се, да ви хареса. Ще се радвам ако ми оставите коментар, или гласувате. Нямам какво повече да кажа освен...
Приятно четене! ❤️

Бранимир 

Никога не бях усещал толкова много напрежение в една стая. Двете не спираха да си хвърлят гневни погледи, докато двамата с Дани седяхме мълчаливи на дивана. Майка й влезе без да я интересува дали дъщеря й иска да я види, или не. Нито една от тях не проговори първа, докато на вратата не се позвъни за втори път. Този път очаквано от наша страна, шефа ми и неговата съпруга стояха на вратата, чакайки сина си. И след няколкото изказани благодарности за грижата и помощта към малкия Дани, се върнах към бясната майка и дъщеря. 

- Как разбра, че съм тук? - неочаквано Демира проговори първа с толкова гняв и ненавист, които само един път бях срещал у нея. Когато говореше за баща си. 

- Има ли значение? Знаеш ли, колко се притеснихме за теб? Не си вдигаше телефона, нито си беше вкъщи. Добре, че годеника на Бояна без да иска се изтърва. Дотам ли се стигна да разбирам от други хора, че в чужди домове живееш? - през цялото време погледа й не се отделяше от моя, което допълнително създаваше напрежение.

Гневът на Демира нарастваше със светлинни години, което ме накара да се намеся в техния разговор. Само че тя беше разбрала намерението ми, и се опита да отведе майка си на терасата, но тя категорично отказа. 

- Притеснява ли се били? Затова реши да го поканиш, като знаеше че аз до последно ти отказвах. 

- Той е твой баща, има право да присъства в живота на сестра ти, така както и в твоя. 

- Няма право, защото той вече не е мой баща. Нито някога ще бъде. Забрави ли какво ни причини, не само на мен, какво причини на теб?! Каква емоционална и физическа щета нанесе на семейството ни?

- Никога няма да мога да променя миналото ни, но стоейки пред теб се опитвам да направя бъдещето ни щастливо. 

- Щастливо?! Мислиш си, че някога това семейство ще бъде щастливо?! 

- Опитвам се, но ти винаги трябва да отстояваш своето. Поне веднъж ми се иска....

Освен напиращия гняв, сълзи се стичаха по лицето й, от което дори малко не смекчи тона на майка й.