Път Към Истината

Глава 21

Новата глава е качена! Надявам се, да ви хареса! Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Благодаря ви за подкрепата, и очаквайте скоро следващата глава. За тази мога да кажа, че трябва да се чете внимателно, защото нещата започват да стават заплетени. Съжалявам ако има някакви грешки. Няма какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Бранимир

Двата почивни дни, които си взех, ми дойдоха много добре. Но за съжаление хубавите неща свършваха твърде бързо. За краткото време, в което си бяхме вкъщи заедно с Демира, бях забравил за всекидневната си рутина. Това го осъзнах тази сутрин, когато въобще не ми се ставаше, и тя не спираше да ме ръчка, за да не закъснея. Но преди да тръгна не забравих да я целуна, от което в замяна получих сънливата й усмивка, която още повече ме разубеждаваше да си остана при нея. Но не можеше.

Напоследък нещата между нас ги усещах да стават по-сериозни отколкото преди. Особено след всичко случило се през изминалите дни, беше невъзможно да не намериш разлика в поведението и отношенията ни. Но след всяка изминала минута знаех, че каквото и да правех, тя беше превзела ума ми, и сърцето.

Колкото и възлюбено да звучах, да, истина беше. От ден първи знаех, че тази жена нямаше да остави следа само със същността си, не, тя реши да създаде огромна бездна, от която нямаше мърдане назад. Веднъж паднеш ли в нея, си оставаш дълбоко в нейните дълбочини.

Днешният ден започваше бурно както винаги, но този път сякаш и природата, и човешката намеса се бяха съюзили заедно. Нямаше и петнайсет минути откакто дойдох на смяна, и първия зов за помощ беше получен. За щастие не беше толкова сериозно, защото пристигнахме навреме, и овладяхме ситуацията, когато получихме втори сигнал. Този път ставаше въпрос за тежка автомобилна катастрофа, където една от колите се беше самозапалила заради силния сблъсък близо до резервоара.

Явно силата беше с нас, защото стигнахме на посоченото място за минути. Мястото беше отцепено и само линейки можеха да се видят наоколо. Виковете на хората се чуваха, молейки някой да им каже някаква информация за случилото се. За съжаление в такива ситуации хората не получаваха много, но за сметка на това, се опитвахме да спасим всеки ценен за техния живот.