Глава 25

98 10 1
                                    

Новата глава е вече качена! Съжалявам, че не съм много от редовните, но ще се опитам да качвам по-често. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Благодаря ви за подкрепата, наистина значи много за мен! Четете внимателно, и очаквайте скоро нова глава. 

Приятно четене! ❤️

Демира 

Неочакваната прегръдка и неистовия й плач накараха тялото ми да се скове за момент. Не разбирах какво я накара да изпита такова вълнение спрямо появата ни с Бранимир. По-скоро моята поява, защото объркания му поглед ми подсказваше, че нямаше никаква идея какво се случваше. Нито пък аз знаех.

След няколко минути се успокой дотолкова, че да се отделя от прегръдката й. От очите й още се стичаха сълзи, но леката й усмивка ме накара още повече да се озадача.

- Извинявай. Просто много приличаш на нея. – изрече с пресипнал глас, докато държеше ръката ми, завъртайки я в опит да намери нещо. Но щом не го намери, пусна ръката ми.

Нещо определено се случваше, но какво? Ситуацията беше по-объркваща от каквото и да е, за да я сравня. Не мислех, че запознанството ни ще трае толкова дълго и...толкова емоционално.

- На кой? – попитах, извъртайки се към Бранимир който не смееше да изрече и дума. – На кой ти приличам?

Изведнъж нещо в очите й се промени, настроението й също. Седна до Бранимир, и махна с ръка.

- Няма значение, вече няма. – подхвърли преди да се обърне към Бранимир, който сякаш загуби дар слово. – Наистина няма нужда да се държите така, просто...си спомних за една моя приятелка. Май провалих запознанството ни, нали?

- Нее, но моля ти се, отсега нататък спри да гледаш онези серии. След време ще решиш, че си видяла Скалата заради глупавите им теории. – той я прегърна, и нещо си прошепнаха, докато аз реших да отида и да взема нещо за пиене, защото цялата ситуация беше доста неловка, а аз не знаех как да постъпя.

- Пак се извинявам за преди малко. Аз съм Елена, а ти трябва да си Демира, нали?

Докато взимах чашите зад мен се появи братовчедка му, с видно притеснение и срам по лицето, което беше много повече отколкото моето само минути преди това.

Път Към ИстинатаNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ