Път Към Истината

Глава 41

Новата глава е качена, и за съжаление, това е последната глава от тази история....
Надявам се, да ви е харесала историята, въпреки че доста се забавих с написването й. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Съжалявам ако има някакви грешки.

И последно преди да забравя на 14 февруари ще има една малка изненада по случай празника така че не забравяйте тази дата!!!

Приятно четене! ❤️

Бранимир

***Няколко години по-късно***

Няма да ви лъжа, че през последните години животът ми се промени до такава степен, че дори аз не мога да се позная. Откакто се върнах обратно към предишното си ежедневние всичко си дойде на място. Не мога да отрека, че работата ми не ми пречеше, но винаги намирах време да се прибера у дома, където всичките ми проблеми изчезваха. Естествено нямаше да успея без моята опора в живота, която, въпреки забързаното си ежедневие, нито един път не се промени, и нито един път не загуби блясъка в очите си. Не спираше да променя животи всеки ден макар и трудностите, които срещаше. Бях толкова горд, когато я отличиха за най-всеотдаен физиотерапевт в болницата, в която работи.

Изобщо живота ни си вървеше както преди освен една малка подробност, която нямаше никакво търпение относно днешното събитие. Важно събитие, което отложихме в името на едно малко съкровище, което дойде на този свят изненадващо и ни дари с най-прекрасното чувство на света. Това да се наречеш родител. Да те събужда, викайки с тънкото си гласче - Тате, тате нонстоп, докато не получи своето, е най-големият дар, който мога да получа от моята красива и инатлива спътница.

- Хайде де, искам вече торта! - изхленчи за пореден път малката калпазанка, която въпреки ангелското си излъчване можеше да те накара да направиш всичко, или в противен случай ще се срещнеш с другото й аз, което не беше никак милостиво.

- Знам, миличка, но чакаме мама да дойде. Нали знаеш, че веднага щом приключи церемонията, ще ти донеса най-голямото парче от тортата. - обещах й на свой ред, защото знаеше, че аз никога не давам празни обещания. Това си беше нашето нещо, което започна още когато беше малка.

- Дообрее.

И май това свърши работа, защото отиде при чичо си Пламен, който пък от своя страна се занимаваше със своята по-млада версия Филип, който пък за щастие на едни, и за нещастие на други беше най-добрият приятел на дъщеря ми. Въпреки разликата им във възрастта той винаги се грижеше за нея, и винаги я караше да се усмихва и да се радва на малките и в повечето случай някакви простотии, но това е друга тема.