Път Към Истината

Глава 24

Новата глава е вече качена! Съжалявам за закъснението, но нямаше как да я кача по-рано. Надявам се да ви хареса. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Четете внимателно, защото детайлите са важни. Няма какво повече да ви кажа освен...
Приятно четене! ❤️

Бранимир 

Изминаха четири дни, в които бях наблюдаван, лекуван и непрестанно под окото на Демира. Имах чувството, че тази жена дори и като спеше можеше да усети и най-малкото мое движение. Тя буквално се пренесе в болничната стая през тези дни. Добре че поне се съгласи да ме остави за няколко часа, за да се приведе във вид и да ни вземе храна, защото болничната....е всеки знае каква е.

Изборът ми дали да седя в инвалидна количка, или да взема патерици, не беше труден. Така поне можех сам да си взимам някои неща без да карам някой да ми ги носи. Също така и си помислих, че щях да отстраня нейната вманиеченост към това да се грижи за мен, но уви не успях.

- Нещо друго да искаш? Вода, нещо за ядене, ако да, да донеса....

Можех да не мога да се движа много, но достатъчно, за да я дръпна към себе си така че да може да седне в скута ми. Кичур от кестенявата й коса се прокрадна на лицето й, докато очите й се взираха питащо в мен. Боже, защо не ми я прати по-рано?

- Не искам нищо освен да спреш да се държиш сякам съм съкат. – казах, отмествайки кикур коса от лицето й, и преплъзнах ръката си по рамото й, докато не достигнах дланта й. Хванах я здраво, и я вдигнах до устните си, карайки дъхът й да секне.

- Искам да ти помогна. Чу какво каза лекаря, трябва да си почиваш. – остави тялото си да легне върху гърдите ми, долепила ухо близо до сърцето. – Пък като те знам, щеше да пренебрегнеш всичко казано от лекаря.

- Нали затова имам вас, д-р Стефанова. – изрекох, наблюдавайки усмивката на лицето й, която напоследък беше скрита заради случващото се. Но малко по-малко започваше да се връща, защото въпреки всичко, можеше да се зарадва на новата си работа.

Ден след като ми каза, я накарах да се обади на жената, за да се уговорят за чаканото интервю. След като нещата станаха вече официални, тя не спираше да нервничи, и да обикаля из стаята, докато настъпеше уговорения час. Но нямаше за какво тъй като сподели радостта си веднага след като свърши срещата. Почти нищо не разбрах от казаното, но важното беше че получи работата.