Път Към Истината

Глава 29

Честита нова година! Малко късно, но от сърце. Надявам се тази година да ни донесе повече късмет и щастие от предишната. И така...тази глава трябваше да се качи още преди три седмици, но имах проблеми с компютъра, които не ми позволяваха да я кача затова се надявам да ми простите. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Очаквайте изненада съвсем скоро! Няма какво повече да ви кажа освен...

Приятно четене! ❤️

Бранимир 

Вечерта ни не приключи само с вечерята, изобщо цялата нощ не ни стигна, затова и в момента я наблюдавах през късните часове на слънчевото утро, докато непробудно спеше, защото знаех че скоро ще трябва да се откъснем от това място.

По принцип не бях от рано ставащите, защото тя винаги ставаше преди мен, но когато се случеше, го прекарвах в съзерцаване на спящата красавица до мен. Дори с ината си не можеше да ме уплаши, защото именно заради него я срещнах на онази тераса. Хапливият й език, с който искаше да се отърве от мен. Бурята в очите й онази нощ, която ме привлече към нея, и на която до ден днешен се наслаждавам. Не я беше страх да каже на някого каквото и да е било, но истините от миналото можеха да се окажат злокобен капан за нея.

Бавно очите й се отвориха, приспособявайки се към слънчевите лъчи. Сбръчкваше носа си, не осъзнавайки колко сладка изглеждаше от страни. И на всичкото отгоре така добре се беше наместила върху мен, че въобще не се усещаше какво ми причинява.

- Здравей.

- Здравей. - целунах я по челото, от което озарителната й усмивка се появи налице.

Но въпреки това знаех, че не беше от най-приказливите преди първото си сутрешно кафе. Затова станах, което я накара недоволно да изпъшка заради липсата на „удобното си легло", и прегърна възглавницата ми.

За днес бях предвидил да си останем на лодката, и когато вече ни омръзнеше да си тръгнем. Днес и на двамата не ни се мърдеше затова и смятах че нямаше да има нищо против плана ми.

Въпреки че бяхме лишени от кафемашина, това не ме спря да й направя едно от прочутите кафета, както ги наричаше леля ми, заради които хиляди пъти ме порицаваше. За нея беше важно да ме научи да го правя, защото не се знаело съдбата с какво ще ме завари. И благодарение на стотиците й упреци, успях да накарам спящата красавица да покаже отново озарителната си усмивка.