Глава 22

102 10 1
                                    

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Четете внимателно, и очаквайте скоро следващата глава. Съжалявам ако има някакви грешки. Няма какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене!❤️

Демира 

Не можех повече да крия. Трябваше да му кажа иначе щях да полудея. Още не съм решила дали да приема предложението за работа в болницата, или не. Нели започна да подозира, но някак си замазах нещата в онзи момент. Относно Бранимир....напоследък беше отвеян, за да се занимава с моите проблеми затова и държах предложението настрана, засега.

И докато се чудех какво да правя, Бояна ми се обади, поиска да излезе с някого, за да се разсее малко от предстоящата сватба. Нямах нищо против, защото ако останех още малко сама вкъщи заедно с мислите си, щях да полудея.

И така след почти час и половина висене пред блока й, тя слезе едва придвижвайки се към колата. Носеше шапка, слънчеви очила и беше облечена в анцуг. Странно. Предвид, че навън всеки момент щеше да завали, а тя никога не слагаше шапка, никога. Разваляло й прическата, за която отделила сумати време. Да не говорим, че откакто я познавам, ненавиждаше носенето на всякакви спортни дрехи.

- Да не би да е умрял някой? – попитах веднага щом се качи в колата.

Щом запалих тя свали очилата си, и тъмните кръгове под очите й лъснаха наяве. Опита се, да сложи наново очилата си, за да се скрие от мен, но не успя.

- Какво, по дяволите? Защо имаш кръгове под очите колкото на мъртвец?

- Не се чувствах добре тези дни.

- Сигурна ли си, че искаш да отидем...ако не се чувстваш добре, само ми кажи и се прибираме. – отбих в една малка уличка, и се обърнах към нея. Бояна не спираше да клати глава. Нещо не беше наред, но знаех как да оправя нещата. Можеше да не е в настроение, болна, или бясна на някого, но никога не отказваше пазаруване в мола.

- Значи промяна в плана, отиваме в мола.

И сякаш само с това си изказване, й преповдигнах настроението. Облегна се с усмивка на лице на седалката, и щом не направи коментар за музиката, значи наистина настроението й беше преповдигнато.

Път Към ИстинатаWhere stories live. Discover now