Път Към Истината

Глава 18

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Благодаря ви за подкрепата въпреки че напоследък закъснявам с главите. Наистина ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Няма какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Демира 

- Сигурен ли си, че това е добра идея? 

- Определено, няма за какво да се притесняваш. - постави дланта си на бедрото ми, без да отделя поглед от пътя. 

Изминаха няколко седмици от случката с майка ми, и въпреки онзи ден, през останалите се бяха случили доста неща. Нели напредваше все повече и повече, което много ме радваше, но преди няколко дни получих имейл от една от най-добрите болници в града. Не казах на никого, защото не знаех как да постъпя.

Предложиха ми работа, която не беше за изпускане, но аз вече си имах такава. Харесвах я, въпреки че имаше един малък недостатък. Работех за Бранимир, за което няколко пъти се опитах да поговоря с него, но той ме уверяваше че нямало проблем. Но всъщност имаше... не исках да работя за него. Не защото не ми харесваше, а защото ми беше неконфортно.

Напоследък нещата между нас вървяха добре, каквито и да бяха. Прекарвахме времето си или у нас, или при него, когато свършваше деня. Чувствах се различно, когато ми споделяше какво се е случило в пожарната, сякаш ми имаше повече доверие и сякаш приличахме на...истинска двойка. Не, беше твърде рано изобщо да си помисля за това. Но съдейки къде отивахме нямаше как да не се почувствам като във връзка с този мъж.

Бях на път да се прибирам, когато той ми звънна, за да ме пита какво ще правя след работа. Нямах планове за днес затова си помислих, че нещо е наумил да правим. И така се оказа, когато ми предложи да излезем заедно с неговите приятели на вечеря. Нямах нищо против, но в последствие разбрах че вечерята ще е у тях, и те изобщо не знаеха за появата ми.

- Тревожите нещо. - след известно време потънали в тишина, изрече той. 

Прав беше. Освен за тазвечерната изненада, още не знаех как да му съобщя за новото предложение.

Не мисля, че щеше да възрази, защото един ден си говорихме по-обширно за животите ни, и тогава ми стана ясно какво мисли като цяло. Стана му интересно защо въпреки напредъка на сестра му, и вече стабилната й подвижност, не си намеря работа в някоя болница.