Път Към Истината

Глава 38

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Така днес един много специален за мен човек има рожден ден, и защото след последната глава получих доста мрънкане и недоволство, написах тази глава за да може да ме остави намира...поне до следващата глава. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Въпреки че качвам не толкова често колкото ми се иска, няма да спра историята и тя ще си има своя край. Съвсем скоро.... Няма какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Демира 

- Мисля, че трябва да се разделим. - казах, избягвайки всякакъв очен контакт с него, защото знаех че ако го направя, щях напълно да променя решението си.

Но както и очаквах, той искаше да е сигурен, искаше да разбере дали съм сериозна. Затова опитах да покажа най - хладнокръвният поглед, който можех, след като повдигна брадичката ми, търсейки някакво съмнение у мен. Но такова нямаше, защото имахме нужда от време. Далеч един от друг.

- Говориш сериозно. - отвърна, като от очите му се виждаше, че това не просто го е наранило, а съкрушило. Сякаш цялата надежда угасна в него, и се превърна в непрогледна мъгла, от която много трудно се виждаше края.

Очаквах да ме обсипва с въпроси, да иска някакво обяснение за решението ми, дори очаквах да ме умолява да размисля, но най-малко очаквах да приеме новината мълчаливо. Бях убедена, че в главата му минават хиляди мисли, но нито една не можеше да навлезе през невидимата преградата, която беше между нас. Тази, която аз изградих, и тази която нямах намерение да разрушавам. Взех това решение много трудно, господи, до последно се двоумях дали постъпвам правилно или не, но след всичко случило се, ми трябваше малко време сама. Особено след като прочетох онези писма, които бяха пълни с незабравими моменти, пламенни чувства, и толкова много натрупани мисли, нямаше как да не свържа всичко, което беше налице. Нашата невъзможна история.

През изминалите дни не правих нищо освен да чета писмата. Тези, които бях написала, в които бях изляла чувствата си относно един определен човек. Тези, които трябваше отново да прочета, защото не си спомнях нищо от преди. И пак тези писма, които ми показаха толкова много, но все още недостатъчно.