Път Към Истината

Глава 20

Новата глава е вече качена, при това втора за тази седмица! Надявам се, да ви хареса. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Няма какво да ви кажа освен...

Приятно четене! ❤️

Демира 

Случвало ли ви се е, да не можете да заспите от мисли спрямо конкретен човек? Да затворите очи, и да си представяте неговата същност, неговото ухание и неговия поглед? Да вярвате, че го заслужавате, като всъщност не можете да си позволите да притежавате дори частица от него?

Точно така се чувствах щом влязохме в апартамента му. Не обичах да показвам слабост пред когото и да е, но напоследък доста се случваше. Не исках да му добявам нови главоболия, защото той си имаше предостатъчно от работата. Точно заради това се отделих от всички, за да мога да реша как да постъпя, но дори и след изминалите дни, пак не знаех какво да правя.

- Не можеш да заспиш? – прошепна, обръщайки се към мен, но щом видя че съм с гръб към него, ме задърпа към себе си.

Постави лека целувка на рамото ми, и се сгуши по-близо отколкото преди малко.

- Не трябваше да идваш. Само ти създавам главоболия. – прошепнах с пресипнал глас, без да поглеждам към него.

Сякаш някой ми беше стиснал толкова силно гърлото, че не знаех как да говоря. И знаех кой е извършителя – съвестта ми. Не спираше да ми напомня за десетките пъти, в които позволявах миналото да застрашава настоящето ми.

- Тази тема вече е изчерпана, и няма да се повдига повече. Не си виновна за цялата каша, в която си била потънала. Важното е, че каквото и да става, няма да бягаш, а ще ми кажеш. Така нещата ще са много по-лесни и за двамата.

- Понякога ми се иска да забравя за всичко, и да си спомням само хубавите моменти.

- Нали знаеш, че при всички семейства е имало така както хубави, и лоши моменти?

- Защо никога не говориш за твоето?

И сякаш цял айсберг премина през нас, защото въпреки близостта ни, след въпроса го почувствах отдалечен от мен. От самото начало, когато се запознахме бях сигурна, че той беше примерния син в цялото семейство, за което страшно завиждах. Но в последствие разбрах, че преценката ми донякъде куцаше. Нели беше по същия начин, но тя поне ми беше разказвала един-два пъти за техните семейни почивки преди изцяло да затвори тази тема.