Път Към Истината

Глава 35

Новата глава е вече качена! Така...знам, че измина време откакто последно качих глава, но сега се завръщам. Благодаря ви за цялата подкрепа, това значи много за мен! Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Няма какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Демира 

- Откога знаеш? - объркването ми си личеше след като зададох въпроса си, защото бях убедена, че също като мен нямаше представа за всичко това.

Бяхме останали сами за известно време, докато семейството ми не реши да ни прекъсне, но знаех че приятелката ми нямаше да ги остави да се натрапят. Щеше да препречи вратата, докато не беше станало време. Но колкото и да не ми искаше да го казвам, предпочитах да бъда с тяхната компания отколкото с тази на Бранимир. Не бях готова да се изправя с реалността.

Не можех да приема истината. Половината от живота ми е бил лъжа. Беше тежко за понасяне особено когато всичко си идваше на мястото освен едно нещо.

- Как? Как се е случило всичко? - всичко беше пред мен, но не можех да подредя правилно мислите си. Имах парчетата от пъзела, но не знаех как да го наредя.

Отдръпна се от стената, и реши да седне на празното място на болничното легло. Но не бях забелязала малката кутийка, която държеше. Вцепених се.Това беше същата....като в съня ми. Нямаше как да я сбъркам, и бях напълно сигурна какво имаше в нея.

- Тук се крие всичко, което трябва да знаеш. - отвърна, но не бях сигурна, че можех да се задоволя само със съдържанието на кутията. Тя можеше да ми даде една малка част от това, което исках. Истината.

Остави я помежду ни, и се отдръпна сякаш се боеше от нещо. И го разбирах. Също като мен не е очаквал подобно нещо, нито знае как да подходи в ситуация като тази. Неизвестното винаги плаши, но съм научила едно нещо в този живот досега, не можеш да знаеш какво ще се случи след минута, час, седмица или пък година. Но можеш да промениш поне частица, ако опиташ, ако не се откажеш и не губиш кураж и воля.

Но сега? Какво щеше да ми помогне? Куража? Волята?

Слушах го много внимателно, докато разказваше. Нашите спомени. Нашето минало. Нашата история. Всичко, което сме преживели и чувствали един към друг, всичко това го нямаше. Опитах се да запомня всичко, но ми идваше прекалено много. Но преди да изясним нещата с Бранимир, трябваше да говоря с един човек.