Път Към Истината

Глава 40

Новата глава е вече качена! Както можете да видите в друга година я качвам, но поради няколко обстоятелства нямах възможност да я кача по-рано. Надявам се, да ви хареса и ако е така може да оставите по един коментар, или да гласувате. Не мога да повярвам, че тази история върви към своя край. Благодаря ви на всички за цялата подкрепа, тя значи много за мен. Няма какво повече да ви кажа освен, че ще се видим другия път за епилога.

Приятно четене! ❤️

Демира 

Изобщо не бях очаквала да се намирам пак тук. Мястото, където бележеше една голяма част от живота ми. Там, където намерих всичко и го изгубих. Сградата, която ненавиждах всеки ден, в която прекарвах почти целия си ден в слушане на ненужна информация и в разправяне с, нещастни от живота, учители, които изобщо не се интересуваха от нечий друг живот. Обратно в часа по география, където започна всичко.

Точно там се върнах за момент, даже сигурно повече от момент, докато не усетих нечия ръка.

- Знам, че сигурно не си очаквала да се озовеш точно тук, но това място заема много важна част от нашия живот. Точно тук в онази стая на първия етаж, където ти обичаше да седяш на вторият чин, защото първия е за тези които не виждат и за тези които умират да научат нещо ново, третият е много далеч от изхода, и последният е за тези които винаги пречат и дразнят и също е много далеч от вратата. Вторият е перфектното място за човек, който иска да бъде любимецът на класа, и същевременно да избяга по-бързо от всички. Идеалното място, което можеше да си правиш каквото си искаш. Да слушаш музика, да рисуваш или дори да четеш любимото си списание. - призна, докато не стигнахме до една беседка.

Нямах идея, че беше запомнил всичко това. Дори до най-малкия детайл, и изобщо как знаеше какво съм правила в час? Бях сигурна, че никой не ме забелязваше, но явно съм грешала.

- Сигурно не си спомняш, но след като ни избраха да направим заедно онзи проект, имах чувството, че щеше да ме изгориш жив само с погледа си. - изрече, докато се опитваше да не се разсмее. Отлично си спомнях това, можеше другите нещата да съм ги забравила, но това никога. - Но впоследствие разбрах, че освен този гняв, който показваше само когато съм около теб, се крие едно мило, дяволски красиво и с добро сърце момиче, което би направило всичко за всеки. И се убедих повторно въпреки изминалите години, че това момиче никога не си е тръгвало. Само е станала малко инатлива, но с това бързо се свиква.