Път Към Истината

Глава 1

Новата глава е вече качена от третата ми история! Надявам се, да ви хареса! Ще се радвам на коментарите и гласуването ви. Следващата глава очаквайте съвсем скоро! ❤️

Демира

- Не ме интересува как ще дойдеш, но след двайсет минути да си в хотела.

Поредното напрягащо обаждане от страна на майка ми въобще не ме очудваше. Въпреки моя отговор, тя трябваше да си излее цялата тревога на някого. И на кого? На мен, защото бях единствената останала спокойна през последните дни. Цялото напрежение беше свързано със специалния ден на сестра ми. Нейната сватба с голямата й любов. Мария беше най-уравновесения и търпелив човек, когото познавам, но майка ни и новата й свекърва не я оставяха да си поеме въздух.

- Не се тревожи, майко. Ще бъда навреме. - отвърнах, с което си спечелих изнервено пуфтене, защото моето най-голямо предимство беше спокойствието. 

Защо да всявах ненужна паника? На сестра ми й предстоеше сватба, не дефилиране на червения килим. Не трябва да се обръща толкова много на детайлите като в какъв нюанс да са салфетките, дали ще си паснат точно с цветята на булката, или пък дали първият танц да бъде веднага след поднасянето на храната или след появата на четириетажната френска торта? Най-важното беше да се забавлява и да помни доживот за този ден, а не как по-бързо да мине или да се опита да угоди на всеки.

Хора като мен решиха да останат, за да довършат проекта си за електролечението. Сигурно се питате защо до последно останах в университета вместо да се приготвям? Защото за по-малко от пет минути се преоблякох в избраната от сестра ми и майка ни шаферска рокля. Оставих косата си спусната, защото не ми се занимаваше да пресъздам някоя засукана прическа. Каквото и да правех, косата ми както се казваше " винаги имаше свое мнение". В този случай, къдрава като бурните морски вълни на Черно море.  Което ми напомняше, че грима ми трябваше да е една идея по-устойчив, защото времето беше мъгливо и ветровито, а церемонията беше на открито. Затова сложих от любимото си червено матово червило, което придаваше семпла елегантност на цялата ми визия. Днес нямаше как да не сложа сенки, защото роклята ми беше в алено червено и нямаше как да не подчертая тъмните си очи, които отлично контрастираха. Поне така бях инструктирана от Мария.