Път Към Истината

Глава 37

Новата глава е вече качена! Надявам се да ви хареса, и също така се надявам една много близка моя приятелка да се зарадва, че днес качвам, защото за жалост ми отнема малко повече време да напиша каквото и да е напоследък, но й бях обещала така че....съм си изпълнила обещанието. Така, искам да четете внимателно, защото главата стана една идея по-дълга, но реших този път да съм благосклонна, защото не се знае кога ще напиша толкова дълга скоро време. Извинявам се предварително ако има някакви грешки. Ако ви хареса ще се радвам да напишете по един коментар, или да гласувате. Нямам какво повече да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Бранимир 

- Шегуваш се, нали? Няма да се получи, и ти го знаеш.

За пореден път се опитваше да ме откаже от идеята, но той сякаш не ме познаваше, и не знаеше че аз нямаше да си променя мнението лесно. Цяла вечер не бях спал заради онзи прословут разговор, и бях категоричен в решението си. Само през трупа ми щях да остава момичето си и ден повече при този индивид.

- Нищо не ти струва, Пламене. Колкото глупости съм правил заради теб...не ме карай да изброявам. - вече започвах да се изнервям, защото разговора продължаваше твърде дълго, а резултат от него нямаше.

- Да кажем, че това се получи, мислиш ли че тя ще се върне при теб? Щом е решила да си тръгне от всички, значи е имала причина.

- Ако ми каже, че иска повече време или не иска да ме вижда, ще я разбера. Но няма да позволя да остане и минута повече при него.

Пламен беше наясно с всичко, което се случи вчера. И според него не трябваше да прибързвам, а трябваше да помисля. Но щом се опитваше да действа по този начин, аз реших да му дам същия съвет. Неговите камъни по неговата глава. Затова попитах какво би направил в този момент ако ставаше дума за неговата жена? Дали би стоял на телефона бъбрейки с приятелчето си, или щеше да си размърда задника и да отиде при нея?

- Колко ще съжалявам за това, но ми дай десет минути. - въздишайки за пореден път, си размърда най-сетне задника и започна да мисли и действа разумно.

- Така си и помислих. - отвърнах, и веднага затворих, защото щях да откача. Планът ми беше лесен, но не всичко зависеше от мен. Трябваше да се убеди още един човек, който щеше да изиграе важна роля днес. И дано Пламен си свършеше правилно работата, иначе всичко щеше да отиде по дяволите.