Път Към Истината

Глава 11

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Четете внимателно, защото всяка информация може да бъде ключова впоследствие. Ще се радвам ако ми оставите по един комантар, или гласувате за главата. Няма да ви занимавам повече затова...
Приятно четене! ❤️

Демира

Още не можех да повярвам какво се случи? Нели е сестра на градския герой, за който неведнъж съм чувала. Всичките истории за големия, необуздан и привързан към работа си брат, с който неведнъж съдбата ме е срещала, се намираше на няколко метра от мен.

- Няма ли да се присъединиш към останалите, скъпа?

Мислех, че съм сама с мислите си, и въпреки цялата суматоха с рождения ден си помислих, че нямаше да забележат отсъствието ми. Но явно съм сгрешила.

- След малко, исках малко свеж въздух. – отвърнах, въздишайки от поредната ми навлязла мисъл.

Дали им беше казал? Дали им беше споделил за нашето тайно запознанство?

- Аха...значи си се запознала с брата на Нели.

Не казах нищо, защото всеки който ме познаваше, знаеше че само с един поглед можех да покажа настроението си в момента. Изненадана и уплашена. От едната крайност до другата, но живота ми никога не е бил толкова сложен, колкото сега. Уплашена съм от развоя между мен и него, защото въпреки всичко, той ме караше да се чувствам свободна. Качество, което до скоро не бях познавала, но всеки път щом искаше да узнае нещо, дори и минимално, за мен моментално цялата свобода се изпаряваше. Колкото и да ми се искаше нямаше как да споделя истории, които щяха да свършат или в пълна ярост, или в пълно съжаление.

Не можеше да е толкова лесно. Бранимир нямаше да е принца на белия кон, който щеше да оправи с бляскавия си ум и невероятната си смелост моите проблеми. Нито щеше да поправи счупеното.

- Той....той има труден характер. Не си създавай първи впечатления ако е казал нещо, с което да те засегне. – каза, играеки си с гривната на ръката си, която никога не сваляше.

- Той не е казал нищо, с което да ме засегне.

Лъжа. Неговият поглед, който премина през изненада, прозорливост и до очевидна ярост, накара тялото ми да изтръпне. Сърцето ми препускаше веднага щом го съзрях, но в момента в който видях студа в очите му, издигнах стената помежду ни.