Път Към Истината

Глава 26

Новата глава е качена! Надявам се, да ви хареса! Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Знам че не за първи път закъснявам с глава, но ще се опитвам занапред да не закъснявам чак толкова много. Благодаря ви за подкрепата! Очаквайте следващата глава скоро...

Приятно четене! ❤️

Бранимир 

- Върви, не съм малко дете.

- Казва го човека, който яде от зърнената закуска на племеника си. – обърна инатливия си поглед към мен, докато се опитваше да си намери ключовете за колата.

- Каза тя, която от повече от десет минути се мотае в търсене на нещо, което ще й изкара очите. Погледи над теб, скъпа.

Имах чувството, че нарочно се мотаеше само и само да намери нещо, за което да помогне или да напомни. И всъщност забравяше, че не съм на годините на племеника ми, и мога да се оправя сам. Пък и имаше още една причина – днес щеше да дойде адвоката, който ми се обади онзи ден. Не й напомних, нито тя се досети, но като я знам дори и с всичката работа на гърба си, щеше да мисли и за тази среща.

- И не забравяй за лекарствата, оставих ги на...

Сложих ръце на раменете й, и я погледнах развеселено. Знаех, че се притеснява, но на моменти ставаше неконтролируема. Направо като бдяща орлица над малкото си. Само че в случая тя не оставяше малко дете, а мъж който не за първи път му се налагаше да се лекува сам заради трудови инциденти.

- А ти се пази, и не се преуморявай. – продумах между хапките от зърнената закуска, докато навличаше якето си. Боже колко не ми се искаше да ме оставя, но трябваше. Това беше мечтата й, и аз нямах никакво право да й преча. А и не исках. Нищо не можеше да се замени с усмивката й, която озаряваше стаята, и добротата с която даряваше всеки нейн пациент.

*****

- Клиентът ни искаше да остави на вас да изберете мястото, и поради тази причина вие бързо решихте за тази подробност. По негово желание тази среща ще бъде разделена на няколко части. Първата част ще ви разясня за самия него, втората ще ви прочета една бележка, за която бях изрично помолен да не я отварям докато не дойде този момент, и не на последно място в края на срещата ни ще ви оставя плик, в който нещата ще бъдат единствено и само за ваша информация и достъп. – каза, докато изваждаше няколко листа от кожената си чанта.