Път Към Истината

Глава 13

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса тъй като истините зад миналото на Демира започват да се разкриват. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате за главата. Нямам какво повече да кажа освен....
Приятно четене! ❤️

Демира 

Денят настъпи. Колкото и очакван, толкова и пълен с „приятни" изненади за които тепърва щях да разбирам. Денят, в който началото на мечтания ми от дете живот щеше да настъпи. Усилията, които положих през тези пет години най-накрая ще са си заслужавали особено когато чуеш името си от декана заедно с петимата отличници във випуска. Тогава въпреки всичко, се чувстваш удовлетворен от постигнатото.

За мен присъствието на семейството в този много личен за мен момент, е от съществено значение. Но въпреки цялото си усилие да накарам майка ми да дойде на време, беше като да накарам малко дете да заобича броколи, невъзможно. Не можех да се оплаквам, поне дойде, въпреки че след церемонията се отдели, за да разговаря с нейните приятелки вместо да покаже радостта си като другите родители. Сестра ми заемаше ролята и на двете, като не спираше да жестикулира и да проронва някоя друга сълза от нищото. Въпреки малката ни разлика тя беше единственият човек, който никога не спираше да вярва в мен. Никога не сравняваше нейното блястящо образование и работа, които наистина нямаха равен, но дълбоко в себе си знаеше че всичко това не беше за мен. Само тя разбра избора ми, и винаги го уважаваше, и го защитаваше независимо дали пред нея стои майка ни, или някой непознат, за което й бях страшно благодарна.

- Д-р Стефанова, ще мога ли да се снимам с вас? – за пореден път използваше докторската ми степен, за която честно да си призная тайничко се радвах че ме нарича така. Даже ми се искаше да го чувам повече отколкото си мислех....

- Може, но за последно. След малко трябва да тръгваме към ресторанта.

Честно да си призная след дипломирането, исках просто да прекарам малко време със семейството си насаме, нямах сили за „специалните" гости на майка ми. Но нито ми беше до разправии затова я оставих да си направи приготовленията.

С Бояна решихме, че отделно ще си наваксаме с празнуването затова преди всеки да потегли с колата си, се засмяхме от нищото. През последните месеци беше яд за всички ни затова денят за нас е цяло облекчение, че въпреки всичко не се отказахме. Затова всеки потегли към избрания ресторант, където изненадите тепърва започваха.