Път Към Истината

Глава 16

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса! Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Нямам какво друго да ви кажа освен....

Приятно четене! ❤️

Демира 

- Той какво е направил?!

- Спри да викаш, и ми подай кафето. – подадох ръка напред, за да мога най-накрая да се насладя на единственото нещо, на което обръщам най-много внимание сутрин – кафето.

Колкото и да не ми се искаше да си тръгваме от онова, пълно с невероятни коли, място, нямаше как Бранимир да не се притече на помощ заради обаждане от шефа си. И на всичкото отгоре въпреки моите откази, той ме закара до вкъщи, където бях посрещната от полудялата Бояна, която за малко щеше да замери колата му с обувката си заради разтревожените обаждания от любящото ми семейство. Останали в безизходица, решили да се обърнат към единствения човек, на когото мога да се обърна за помощ, и който остана очарован заради развоя на нещата случили се през последните часове.

- Не можеш да отречеш, че не ти е харесало! Виждам го в очите ти, но надали само с това те е изненадал? – усмивката на лицето й придоби един плашещ за мен вид, но знаех накъде клони темата.

- Само с тази информация разполагаш, не прекалявай че другия път може въобще да нямаш.

- Значи ще има и друг път?

Браво, Демира, твоята уста отново успя да те вкара в неприятности. Но щеше ли да има друг път, или не? Още не знаех. Но оставих тези неизвестни за себе си, защото щеше да ме разпитва по такъв начин, какъвто щях да се изпусна за нещо, което исках да си остане само за мен.

Реших да сменя темата, докато се заглеждаше в поредния имейл изпратен от организатора на сватбата им.

- Как върви сватбата? – попитах една от главните теми, превзели ума й през последните седмици насам, но не реагираше по начина, по който го правеше. Сега наведе глава, и започна да ровичка калъфа на телефона си.

- Никак. Двамата си мислехме, че няма да отнеме повече от месец подготовка, но сега така стана че сватбата може да се състои в края на годината.

Стана ми гадно заради всичките тревоги, които хвърля напоследък заради прищявките на някои от семействата. Това не можех да го разбера, защо трябва на всички да се харесат нещата? Денят беше за двамата влюбени, които нямаха търпение да станат семейство, не за гостите.