Път Към Истината

Глава 9

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса! Обикновено не пускам глава толкова рано, но днес реших предпразнично да го направя. Ще се радвам ако ми оставите по един коментар, или гласувате. Очаквайте скоро следващата глава, която нямам търпение да ви покажа. Нямам повече какво да кажа освен...

Приятно четене! ❤️

Демира 

Слънчевите лъчи огряваха лицето ми. Цялата тревога от отминалия ден беше отстранена без помощта на Бояна. Пренесе ме в свят, далечен от реалния, такъв пълен с топлота и подкрепа. Мислех, че поредната мистерия, щеше да бъде последната капка в пълната чаша, но сгреших. Остави ме, докато не се почувствах готова да споделя. Да споделя нещо, за което самата аз се осмелявах да изрека на глас. Беше съвсем безобидна истина, но беше началото на нещо ново. След като ме остави, и легна на дивана, часове преди да заспя, размишлявах. Над всичко свързано с живота ми. Стигнах до факта, че се нуждаех от такъв човек, с който мога да отпусна нишките на реалността. 

Усещах присъствието му в стаята. Твърдее рано, за да е буден, помислих си. Нямаше как да не позная мъжката миризма,която причиняваше световъртежи в тялото ми. Нетипичното обаче беше леката ноткана ром и сладникавост, които надали не побъркаваха останалите от нежния пол.Дори с парфюма си се различаваше от всички? Имаше ли още, което да гоотличава от другите, за което никой не се е докоснал? Сигурно. Но нямаше дасъм аз тази, която ще разбере. 

Сделката ни за дискретност отиде по дяволите. Двамата знаехме неща, които не биваше да научаваме. Имената бяха едно от условията, но след вчерашната случка, реших да си спестя обясненията за припадака и появата му. Вместо това разкрих името си, и без това вече го беше разбрал на половина. И двамата се натъкнахме до хора и факти за личния ни живот, които трябваше да си останат неизричани. 

Но това, от което се изненадах беше разгънатата бележка, оставена ми от Бояна вчера, на масата до дивана. По дяволите! Съвсем бях забравила за нея.

Веднага отидох да я взема с надеждата той въобще да не е обърнал внимание за написаното в нея. Всеки път след случката с него, тя ми пишеше подобни бележки с наши спомени, за които умът ми беше забравил.