Тигрова акула

1 глава

❤️Vote/Comment❤️

Защо търпях всичките тези идиоти тук на тази маса? А да! Заради баща ми и дядо ми. Покойният ми дядо, на когото му бях обещал, че ще стана преуспял мъж и ще се докажа пред света. Както и пред баща ми, разбира се. Да, бизнес поколение на поколение. Поради тази причина аз бях притиснат да уча и завърша образованието си на степен магистър и в момента да съм на маса с купчина идиоти и да чакаме още един такъв идиот да домъкне, вече с цял половин час закъснение. Огромен плюс за мен беше, че знаех перфектен иврит. Бях го научил от любопитство и сега с него си бях отворил огромен канал за пари чрез този език. Парите бяха в Дубай и това беше факт, а техният език ми беше като златна мина. Ах, аз и моето детско любопитство.

— Изключително много се извинявам за моето закъснение. – един женски глас с перфектен иврит се промуши през мъжките тихи разговори и ги накара да секнат в рамките на секунди и всички да завъртим глави в посока на двете отворени високи врати и аз се радвах, че не бях отпил от питието си иначе щях да се задавя.

Моят сънародник всъщност бе сънародничка, висока при това, изпъната като струна, все едно беше излязла на моден подиум, с красиво миловидно лице, тъмните ѝ очи бяха леко строги, устните ѝ бяха изпълнени с червено червило. Рамената ѝ бяха изправени, бялата ѝ прилепнала напълно по нейното тяло рокля можеше да отнеме вниманието дори и на мъж определил себе си като гей, въпреки че дължината беше пръст над колената ѝ. Имаше една още по-отнемаща вниманието цепка на деколтето си, която показваше нейните красиви и определено естествени дарове, с които всяка жена би искала бог да я надари. Кафявата ѝ коса беше леко накъдрена и нежно падаше по рамената ѝ, а тя я отметна с леко изтънчено движение на слабата си ръка, която беше накичена с елегантен дамски часовник, отново в бяло. Изглеждаше като жена на богат мъж, даже откъснах очи от нея, за да сканирам набързо всички мъже тук, за да проверя дали не беше някой от тях. Тя се придвижи с походка на професионален модел на бельо, елегантно и съблазнително и зае своето свободно място, предназначено специално за нея. Остави малката си дамска чантичка зад гърба си и го изпъна добре, прибра ръцете си в скута и с лека усмивка и с приветлив поглед поздрави всеки един от нас мълчаливо. Аз седях и я наблюдавах така, сякаш никога преди не бях виждал жена през живота си.