Тигрова акула

9 глава

❤️Vote/Comment❤️

Не мисля, че някога през живота си се бях чувствал по-унизен. Чувствах се унизен, поради факта, че трябваше да преспя с поредната жена, за да мога да постигна успех в мисията, която Диляна ми зададе и още повече, че бях мотивиран за нейната награда. Взех каквото искаше Диляна и го замених със същото нещо. Папка. От къде знаеше пък как изглеждаше папката? Исках ли въобще да знам от къде тази жена имаше толкова информация? Тази жена, с която бях сега, наистина беше по-трудна за прелъстяване, но накрая се предаде. Но не в ръцете ми, а в наркотика, който ми даде Диляна за спешни случаи. Беше плашещо как от непокорна дърпаща се жена стана едно покорно зомби и изпълни всичко, което ѝ бях казал. Диляна не ми даде да научавам името на наркотика, но знаех, че беше нещо опасно и не трябваше да си играя с него просто така. Все пак не знаех какво можех да причиня на жената отсреща с този наркотик. Не исках да я увредя.

Когато се прибрах, заварих Диляна на дивана в компанията на чаша от любимото ѝ червено вино и някакъв страшен филм, който гледаше с прекалено голям интерес. Така значи, тя си почиваше и релаксираше, а аз се бъхтех като грешен дявол да взимам информация. Стиснах папката в ръката си и се отправих към Диляна, която или не ме беше чула или поне не ми обръщаше внимание, защото беше прекалено заета да гледа развръзката на филма. Не можех да си обясня защо се беше накичила късно вечерта по този начин. Беше със същата нощница от сутринта, но този път беше сложила тежки бижута с големи камъни по врата и китките си. Както и обеците ѝ също изглеждаха доста скъпи, а голямата ѝ буйна лъскава коса придаваше все повече външен вид на красивата господарка от турски сериал. Оставих папката на масата и тя изшляпа на стъкленото ѝ покритие. Тогава вече Диляна поклати глава, сякаш да излезе тя самата от филма, хвана дистанционното и го спря на пауза, за да погледне към мен.

— Тази вечер изглежда е била по-тежка. – явно коментираше прическата ми, която въобще даже нямах намерения да оправям. Усмивката, която разтегли кървавочервените ѝ устни ме накара да стисна челюстта си.

— И идея си нямаш. – извъртях очи, твърдо готов да поддържам ролята на този без настроение този път. – Къде ми е наградата?

Нейните вежди скочиха нагоре. Ще кажеш, че ѝ бях наредил да изчетка пода с четката си за зъби. Устните ѝ се изтеглиха в психопатска усмивка, след това се пресегна, за да вземе папката, която ѝ беше нужна и аз бях взел за нея. Отвори я и видях как очите ѝ се разходиха по изписаното на белия лист, но само секунди след това я затвори и положи ръката си отгоре, все едно беше нещо строго секретно и аз не трябваше да виждам и буквичка от написаното. Тръсна глава, за да разкара немирните кичурчета, които бяха паднали пред очите ѝ и повдигна глава отново към мен.