Тигрова акула

24 глава

❤️Vote/Comment❤️

Трябваше ѝ време да се успокои, а след това веднага заспя, заради което я преместих на леглото ми. При вида ѝ колко спокойно спеше и нямаше как и аз да не заспя до нея. Така и не успях да разбера защо ѝ трябваше да се дрогира и да извърши всичките тези глупости, но се надявах поне това да я беше отпуснало малко или много. Не можех обаче да преглътна момента, в който когато се прибра и ме изгледа така, все едно никога не ме беше очаквала в нейния апартамент. Все едно знаеше, че беше сама, а в следващия момент се прибираше и виждаше мен. Можех да кажа, че беше смутена от това, че я бях хванал в това състояние. Наистина исках са разбера повече за нейната загуба, за инцидента, но тя категорично отказваше да ми каже каквото и да било. Едва заспах от мисли за това какво ли се беше случило толкова, че само спомена за деня я караше да се дрогира. Ами ако някой ден ѝ се случеше да предозира? И ако беше сама? Кой щеше да ѝ помогне въобще? Нямах идея колко време беше минало от загубата на тези двама важни за нея човека, но по думите ѝ твърдях, че бяха поне три. По това можех да си извадя извода, че бяха някои много близки.

Първото ми сетиво, което се събуди беше рецепторите за чувствителност. Не намерих Диляна в ръцете си, след като я бях прегърнал, а някъде по на юг. Противно на насторението ѝ снощи сега беше възбудена и ми го показваше ясно като беше нападнала приятелчето ми и най-накрая обещаната ми от нея свирка беше факт и се случваше. А може би просто и двамата имахме нужда да разтоварим напрежението по този начин. Показах ѝ, че бях буден, като я докоснах по бузата и това я накара веднага да повдигне погледа си към мен. Изстенах при гледката. Диляна беше прекалено изкушаваща и лесно можеше да ме накара да изляза извън релси, особено щом беше обвила сладките си устни около мен и езикът ѝ любопитно бродеше по дължината ми. Косата ѝ пречеше, но това бързо беше поправено, като я събрах в юмрука си и я оставих необезпокоявана да работи над мен. Наслаждавах се, докато можех, колкото и егоистично да беше от моя страна, след като миналата нощ тя имаше емоционален срив. Предпочитах да не го мисля. Едва ли щеше да го прави, ако не искаше. По-скоро щеше тихичко да се махне оттук, за да си отиде в стаята, но не и да седи и да ми прави свирка напълно гола. Диляна го извади от устата си и погледна към мен, докато все още го държеше в ръката си. Чакаше да я погледна и не ми отне много време, защото се зачудих какво се беше случило сега и защо спираше.