Тигрова акула

16 глава

❤️Vote/Comment❤️

Въпреки болките си, Диляна, която в колата се превиваше на моменти от болка, вътре във фирмата си нямаше абсолютно нищо общо. Седеше изправена, с прави рамене и вирната нагоре брадичка. Изражението ѝ този път обаче не показваше никакво чувство на дружелюбност, както по принцип, а изглеждаше така, все едно казваше "не ме питай нищо и не се доближавай до мен, иначе ще те разкъсам". И работеше безотказно. Никой нищо не ѝ казваше, само ѝ правеха път и се уверяваха, че някой нямаше да се блъсне в нея. Черните ѝ токчета тракаха заплашително в посока на нейния кабинет и с нейния изцяло черен тоалет изглеждаше така, сякаш отиваше да убива някого. Потръпнах при тази мисъл. Диляна вървеше бързо, с непроницаемо изражение и влезе в кабинета си с гръм и трясък, което накара няколко човека в близост да се обърнат в наша посока и тихичко да започнат да си шушукат за лошото настроение на тяхната шефка. Но го правеха деликатно. Като че ли знаеха какво ще ги сполети ако Диляна ги чуеше. Аз трябваше да затворя вратата след Диляна, която се отправяше към единствения изправен мъж в нейния кабинет. Сигурно беше в средата на четиридесете и косата му беше леко побеляла, не беше зле изглеждащ, но не беше и красавец. Той ѝ кимна, а тя се отправи към другия мъж, който беше седнал на един стол и гледаше като подплашено зайче. Черната му коса беше рошава, все едно я беше дърпал от притеснение, с изражението му подсказваше, че добре осъзнаваше какво беше направил, и че беше сгафил. Диляна се спря пред него и го огледа с погнусен поглед.

— Госпожице Шан, аз мога да обясня. – поне се опита да обясни, но беше прекъснат от токчето на Диляна, което се заби в стола, на сантиметри от неговото мъжество.

Дори аз настръхнах и можех да почувствам болката. Онзи направо стана бял като платно, гледайки умоляващо Диляна. Целият трепереше и се беше набрал до край към облегалката, колкото се можеше повече далеч от нейното токче. Но това нямаше да остане безнаказано и точно това ме притесняваше. Особено както сега Диляна беше в цикъл, нервна до бога, с отвратителни болки в корема и кървяща, със сигурност искаше да накара и някой мъж да кърви между краката и да гледа той как се превиваше от болки. Диляна подстави ръце на коляното си и подаде тялото си напред. Беше си облякла блуза с високо деколте и без ръкави, сякаш предвидила точно ситуацията, за да я гледат в очите, а не в гърдите.