Тигрова акула

2 глава

❤️Vote/Comment❤️

Не си и бях помислял, че толкова време щях да стоя без да мрънкам и само мълчаливо да се съгласявам на всичко, което се предлагаше. Буквално, аз за първи път бях безгласната буква тук и това направи впечатление на моите по-принлижени хора. По принцип винаги бях пълен с идеи, но сега просто бях зашеметен от това, което изговори Диляна. Когато обявиха край на срещата и всичко за уредено, всички станаха и най-лицемерно отидоха да целунат ръка на Диляна Шан. Дори името ѝ звучеше някак царско. Тя говореше учтиво с всички, най-дълго се проточи разговора с руснаците, най-вече този, който още в началото я зяпаше в циците. Мамичката ѝ, знаеше как да манипулира всеки един от нас, сякаш ни познаваше от векове до най-грозната и незначителна подробност.

— Какъв изключителен ум, госпожице Шан. – заговорих на български след като дойде и моя ред да поговоря с тази жена, като бяхме останали само аз и тя в конферентната зала, която тя до преди малко владееше и обстановката в нея беше повече от спокойна, въпреки всеки един дебат, който се проведе в нея.

— Благодаря... за жалост не знам нито името ви, нито фамилията ви. – започна и тя на български.

— Моля, позволете ми да се представя - Владислав Младенов. – направих лек поклон, ироничен и се надявах тя да го усети.

Не можеш да ме плениш така лесно с красотата си, лисичке – говорех си наум, докато я гледах в нейните топли кафяви очи, зад които се криеха бизнеси за милиарди. Диляна усети подигравката от моя страна с поклона и го разбрах когато устните ѝ, в цвят на рубинено червено вино се извиха в разбираща усмивка.

— Чест и удоволствие е за мен да науча името на мъжа, който и веднъж не ме зяпа в гърдите тази вечер. – тя също не скри иронията в думите си, но беше с цел да ми го върне... и успя, мамка му!

— Аз не съм лишен от женското внимание, госпожице Шан. Цици съм виждал предостатъчно. – уверих я, а тя най-накрая показа перфектно правите си бели зъби и хвана дамската си чантичка с двете си ръце.

— Радвам се за вас. Личи ви, че не сте лишен от женско внимание. Още преди да ми го бяхте казали и вашето мъжко его вече ми го крещеше. Особено осъдителните погледи, които ми хвърляхте по време на разговорите.

Аааххх, мамичката му, беше и наблюдателна!

— Не, няма такова нещо. Аз просто така си гледам. – отбих номера, а тя кимна и видях как едва сдържа порива си да не извърти кафявите си очи. – Бихте ли имали нещо против да вечеряте с мен? Имам резервация в Al Mahara, ресторантът с огромните аквариуми, които пресъздават илюзията, че сте на експедиция в океана. Не е за изпускане.