Тигрова акула

11 глава

❤️Vote/Comment❤️

ВЛАДИСЛАВ

Диляна ми направи свирка. Без да я бях молил. Не мислех, че денят ми можеше да стане по-добър. Диляна беше дори по-добра от очакванията ми, което само потвърждаваше тезата ми, че не беше стигнала до върха само с умопомрачителен ум, но и с доста странични екстри. Факт беше - без мъжете нямаше как Диляна да постигне подобен успех в бизнеса и никой не можеше да ме убеди в обратното. Днес отново трябваше да бъдем във фирмата на Диляна, този път се беше издокарала в изчистено бяла пола, която беше дълга до колената ѝ, но в никакъв случай не можеше да скрие красивите ѝ извивки. В нея беше препасала тениска с дълбоко деколте отново в бял цвят и сега бижутата ѝ по врата, ушите и китките ѝ се състояха от перли. Отново беше пуснала косата си и сега беше добре накъдрена, буйна и като че ли те викаше да заровиш пръсти в нея и да я разрошиш. Гримът ѝ днес не беше тежък, колкото да почертае нейната естествена красота и елегантна женственост. Естествено, че всички мъже във фирмата ѝ я зяпаха като шибана богиня, каквато беше, но беше дразнещо когаго обсъждаха мен. Този път, за моя изненада остави охраната си близо до нея. Беше само един, но беше предостатъчен да смаже който се изпречи на пътя на красивата му господарка.

— Госпожице Шан, господин Морозов желае да говори с Вас. – копеленцето говореше сдържано на перфектен руски, с респект и уважение, но мисля, че беше с право, след като гледаше жена като Диляна.

— Нека влезе, но този път желая да останете тук, Воробев. Вашата силна ръка ме кара да се чувствам в безопасност, а имам странното чувство, че господин Морозов няма да бъде нежен с мен. – лисичката направи една мила физиономия, на която абсолютно никой не можеше да откаже и за повече ефект над горилата си, тя го докосна по ръката и видях копеленцето как трепна, сякаш усещаше същото, каквото усещах и аз, когато Диляна ме докосваше.

И що за думи беше използвала? Вашата силна ръка. Блях! И онзи се връзваше? Навярно беше заради деколтето.

— Разбира се, госпожице Шан! Всичко за Вас. – кимна ѝ и изчака тя да свали ръката си и чак тогава да пусне не особено добро желания гост в нейния просторен кабинет.

Седях на страна, където ме беше оставила Диляна, но наблюдавах абсолютно всичко и скочих в мига, в който Морозов влезе като танк и подмина нейния бодигард, насочвайки се право към беззащитната Диляна, чиято челюст попадна в капана на мръсната ръка на грозноватия бизнесмен. Тя изпищя, повече от драматизъм, отколкото от болка, но беше толкова добра в ролята си, че ме накара да се уплаша, че онзи щеше да я удари всеки момент. Копелето не изглеждаше на себе си и ако не беше горилата, сигурно Диляна щеше да лежи на пода с комоцио. Докато бодигарда на Диляна държеше този негодник, аз хванах нея, която се сгуши в мен, все едно аз бях единственото ѝ сигурно място в момента. Нещо ми подсказваше, че се правеше и не беше толкова уплашена, колкото го интерпретираше. Все пак, бях прекарал достатъчно време с тази жена, за да знам, че това бяха сцени, а не реални нейни емоции.