Тигрова акула

5 глава

❤️Vote/Comment❤️

ДИЛЯНА

Привършвах с крилото на своята перфектна очна линия, която създаваше ефект за така наречените дръпнати очи. Обичах грима и може би времето за грим беше едно от любимите ми. Дори ми беше по-любимо от масажа. В повечето случаи сама се гримирах, но имаше моменти, в които все пак не отказвах и някой друг да ме гримира. Зависи дали не ме мързеше и дали нямаше да се явявам на някакво важно събитие. Телефонът ми, който беше непосредствено близо до мен извъня и само хвърлих поглед на този, който беше уцелил точното време за приказки. Владислав Младенов. Вече можех да си представя как ми отказваше, тъй като беше мъж с достойнство, макар че не виждах нищо лошо в това да го уреждам с момичета когато се налагаше. Като цяло, не очаквах Владислав да ми сътрудничи, защото той беше човекът, който искаше да контролира, а не да бъде контролиран. Много обичах да обръщам играта в моя полза. Така получавах душевен оргазъм.

— Диляна Шан на телефона. – въпреки, че той много добре знаеше на кого звъни, аз исках да се направя, че нямах представа на мен кой ми звъни. Не исках да се чувства специален за това, че си бях записала номера му в телефона си.

— Приемам! – само каза в отсрещната страна. Ахнах. Точно това най-малко го бях очаквала. Да се съгласи на моето предложение и да му бъда сводник. – Казах, че приемам, Диляна! Нека да е по твоите правила.

Устните ми се извиха в усмивка и оставих четчицата си за очна линия в тубичката. Не можех да повярвам, че този път отново бях спечелила. То аз винаги печелех, но това беше една неочаквана победа. Все едно съвременен български футболен отбор да играе с Барселона и да ги бие. Нещо подобно беше чувството. Можех да си представя колко време Владислав беше тъпкал егото си дълбоко в себе си, за да може да изрече тези думи. Затова и ги изстреля по такъв бърз начин. Но изглежда, че покрива над главата му беше много по-важен от неговото мъжко его.

— Чудесно! Само ми кажи къде си отседнал, за да мога да пратя някой да те вземе.

— Хотел Mandarin Oriental Jumeira.

— Ооо, ама ти си точно на плажа. Ако беше казал така, може би щях да си прежаля стаята в италиански дизайн за една нощ. – казах го толкова убедително, че го чух от другата страна как въздиша тежко на пропуснатия си шанс. Ах, как обичах да го дразня! – Но както и да е. Във фоайето в единадесет ще те чака шофьор. Няма как да го объркаш. Той щом те види ще ти направи знак с ръка. Щофьорите ми винаги са в тъмнозелени костюми и черни ризи. Оглеждай се за такъв. Ще се видим скоро.