Тигрова акула

28 глава

❤️Vote/Comment❤️

Събудих се от затварянето на врата. Нямах нищо общо с позата, в която бях заспал снощи - в прегръдките на току-що свършилата Диляна. Бях абсолютно сам на просторния диван и отгоре си имах наметната завивка, нещо което също липсваше снощи, когато заспахме с Диляна след уморителна доза бурен секс, след който бузите на Диляна бяха нашарени от шамарите, които изяждаше след като се опитваше да вземе властта. Първоначално се стреснах, че беше влязъл някой чужд човек, но след като наоколо се разнесе звукът от бавното пристъпване на токчетата на Диляна и набързо се успокоих. Само секунди след това долових и нейния меден глас да говори с някого, очевидно по телефона.

— Да, всичко е наред. Като се замисля ми е много по-добре така. – заговори на руски с някого. Не дочух отговор. – Страхотен човек е. И е подходящ. – замълча за малко, изчаквайки отговор. Токчетата ѝ затракаха наоколо. – Оооо, просто е чудесно. Вече всичко е нормално. Опитите продължават, знам че всичко ще се получи. – опити? Какви опити? За какво говореше? Диляна се изкикоти сладко. – Неее, не, няма такова нещо. Знаеш за какво го използвам. След това знаеш какво ще се случи. – замълча за малко и токането спря. – Е, разбира се! Ти какво си помисли? Ау, не! Не е мой тип. – недоволства ясно, а аз все повече наострих уши. – Аха, така, така. Ще ти затварям, да го проверя моя дали спи, че му нося храна. Непременно трябва да се видим на кафе! Пращам ти целувки и прегръдки, чао! – веднага след това дочух токчетата ѝ да тракат в моя посока, а аз си поех дъх и продължих да се правя на заспал.

Не исках да си помисли, че я подслушвах. Е, на практика правех точно това, но не исках Диляна да разбира, защото щеше да бъде чиста катастрофа. Въпреки всичко бях любопитен да разбера повече за този разговор и в какво се състоеше той. Отделно, че ме заинтригува изречението което каза и ме нарече "нейн", все едно ѝ бях годеник или нещо от сорта. С кого ли говореше? Очевидно с приятелка и темата на разговор беше доста интригуваща. Нямаше как да не бъда любопитен. Усетих нейния омайващ аромат на цветна градина да се разнася покрай носа ми и да ме примамва да отворя очи. Усещах присъствието ѝ в близост, но аз самия държах на своето и не реагирах по никакъв начин. Изненадах се когато нищо не направи, а токчетата ѝ затракаха в обратна посока на дивана, запътвайки се право към кухнята. Исках да се надигна да видя какво правеше, но нямаше да поема подобен риск, защото а чувах как се разхождаше наоколо. Чух тракане на чинии и след това разтваряне на нещо хартиено, вероятно чанта. Продължавах да стоя неподвижен, чувах че вършеше нещо в кухнята и след това се запъти обратно към мен. Кожата ми силно настръхна по незнайна причина и в корема ми избухнаха фойерверки. Мамка му, ако видеше настръхването по ръцете ми и веднага щеше да се досети, че бях буден. Наложих си да успокоя внезапните реакции на тялото ми, което беше откачило поради някаква странна причина. Токчетата ѝ приближаваха, усетих я опасно близо до себе си, можех отново да я помириша. Все още нямаше да отворя очите си. Колкото и да исках да видя с какво беше облечена днес. Със сигурност беше предизвикателно. Вече можех да си представя голямото деколте и половината от гърдите ѝ навън, както и голите ѝ красиви крака на показ, да ти замайват главата с тяхната безупречна дължина. Токчетата ѝ изтракаха още веднъж и отново спряха. Продължавах да я усещам близо до мен.