Тигрова акула

25 глава

❤️Vote/Comment❤️

— Мамиш! – ахна Диляна престорено обидена и извъртя драматично глава назад, показвайки ми, че не искаше да ме гледа, заради моето "мамене".

— Каквооо? Чист шах и мат си в момента. Нямаш изход. – показах ѝ как ѝ бях заоградил царя и беше в пълна безизходица.

— Мамиш! – повтори категорична и се загърна със сатенения си халат.

— Не. Просто ти не си свикнала да губиш. – хванах коня си и отместих царя ѝ, който ѝ го показах, като знак за край на играта.

Често да си кажех, да играя шах с Диляна беше истинско предизвикателство. Умът ѝ беше невероятен, но за момент нещо се беше разсеяла и оставила без надзор своя цар, който в момента беше в ръцете ми. След срещата със своята приятелка и разговор по женски, на който не присъствах, защото бях в колата и ги чаках да се наговорят, установих, че Диляна се опитваше да приеме напълно загубата на своите близки хора, един от които се казваше Ник. Исках да разбера повече неща, но знаех, че ако я притиснех и най-много щеше да ме изрита и никога да не разбера нищо за нея. Опитах се по някакъв начин да намеря зоната ѝ на комфорт, като споделяй мои истории от детството с нея, но тя не реагираше. Единственото нещо, което ми сподели за себе си от своето минало беше, че като малка имала детска каса с пари, които трябвала да разпределя и да смята бързо. И също така, че обожава математиката. Доказа ми го определено, като ми показа как смяташе обема на сфера и то с лекота, все едно го виждаше изписано пред очите ѝ, а ръката ѝ механично се движеше по листа. И това беше домашното на детето на онзи нейн бодигард, който се засече случайно със сина си, докато бяхме в мола. Диляна дочу за проблемите му по математика и му обеща, че щеше да му помага с домашните, а бодигарда ѝ изглеждаше както притеснен, така и благодарен, за това което Диляна правеше. Само ме изумяваше с всеки ден какъв човек беше реално от това, което показваше през повечето време, а именно безмилостна бизнес дама.

— Ох, гладна съм! – измърмори Диляна отпуснала глава назад на дивана, със затворени очи.

— Да ти донеса нещо? – попитах я, докато събирах фигурите, за да ги прибера по местата им и тогава Диляна надигна рязко главата си и погледна към мен.

— Да. Устните си. – отговори дръзко, което ме накара да премигна няколко пъти.

За бога, тази жена можеше да разсъждава буквално като мъж! В последно време беше доста разгонена и беше минала цяла седмица, в която почти всеки ден си ме изнасилваше. Както си мислех, че беше ненаситна, това направо си ме отвяваше. И винаги тя държеше да бъде отгоре поради някаква причина. Не знаех защо, но така успяваше да ми завърти главата, че забравях доста бързо какво се случваше и докато се осъзнаех тя вече беше отгоре ми и ме яздеше. Почти не ми даваше възможност да поема инициативата. Дори един път се опита шибано да ме изнасили в кабинета си, но изненадващо - аз бях здраво мислещия в ситуацията и я спрях. Забелязвах, че като пиеше вино или хапваше банан и винаги след това ставаше разгонена. Пак ли беше яла банан зад гърба ми? Много обичаше да ме дразни с него. Да ми показва как го поемаше, бавно с изваден език си беше чисто мъчение за мен. И тя много добре знаеше това, затова и го правеше.