Тигрова акула

26 глава

❤️Vote/Comment❤️

Бях мъртъв. На Диляна ѝ харесваше да ме гледа на прага на смъртта. Искрено се забавляваше с това. Но ми се струваше, че повече ѝ харесваше да ме вижда как изяждах всичко, което беше приготвила, на един дъх, особено след подобен изтощаващ секс. Нарочно беше наготвила толкова много, за да не мога да дишам. Но едно телефонно обаждане беше способно да развали настроението на Диляна, за което аз трябваше да си продам едва ли не душата. Седя известно време на масата и отпиваше бавно от водата си. Тази вечер беше пропуснала алкохолната напитка, но ми се струваше, че след малко щеше да навакса. Изглеждаше изнервена, премисляше внимателно своето решение за това, което щеше да направи. Бях я виждал сериозна и преди, но сега беше различно. Докато не взе телефона си и отново не го долепи решително до ухото си.

— Приготви самолета за утре, най-късно седем сутринта. Спешен полет. Ще съм там седем без пет. Ще летим до Хамбург, Германия. – прекъсна за малко и ме погледна с убийствен поглед. – Искам да ме чака и кола там. Знаете каква. Цената не ме интересува.

След това затвори на човека отсреща и въздиша тежко. Беше ли редно да попитам какво се случваше или по-добре да си мълчах? Щях да го играя наглец.

— Всичко наред ли е? – попитах.

— Проблеми. Както винаги. – измърмори недоволна. – Не може ли миг спокойствие в моя живот или искам прекалено много?

— Толкова ли е сериозно? – попитах я, а тя завъртя очи и метна телефона си на масата.

— Проблемът бил огромен, но не искаха да ми кажат по телефона. Искат да ме разкарат, вместо да ми кажат и аз да ги инструктирам какво да правят. – недоволства и веднага след това се изправи от стола. – Отивам да си приготвя багажа. Не знам колко време ще остана там.

— Сама ли ще ходиш? – въпросът ми беше импулсивен и може би не на място, защото Диляна се спря и се обърна към мен изненадана.

— Да не би да ти се идва? – подсмихна се знаещо. – Или искаш да кацнеш за България? Да си видиш и твоите неща.

Това беше доста подвеждащо. Имах кой да движи нещата ми в България, но все пак не можех да гласувам цялото си доверие само на един човек. Диляна искаше поради някаква причина да ме върне обратно в България, но искаше да го направи деликатно, за да ми покаже нейният ум колко беше голям и че можеше да го използва правилно. Аз обаче този път нямаше да се подведа. Исках да знам всичко за тази жена и нямаше да ѝ позволя повече да ме манипулира, както беше свикнала с нейната красива лисича муцунка.