Тигрова акула

32 глава

❤️Vote/Comment❤️

Речено сторено. Хванах първия самолет за Русия и отлетях натам. Както и очаквах, кола на Диляна ме чакаше пред летището, за да ме вземе, но самата тя не беше в нея, което малко ме разочарова. Бодигардът ѝ мълчеше, направи ми впечатление, че не беше никой от тези, които познавах. Аз обаче нищо не казах. Бях нетърпелив да се срещна отново с Диляна. Изгаряше ме отвътре най-накрая да се срещна с нея и да усетя устните ѝ срещу моите. Още повече се изненадах, когато не спряхме пред типичната сграда, в която имаше апартамент, а спряхме пред голяма бетонна ограда на една модерна къща, която беше нависоко от града, за да може да го гледа през панорамните си прозорци. Да се чувства властна, както винаги. Не знаех за какво ѝ беше такова нещо. Преди да вляза дори ме провериха за оръжие и ми взеха шибаната запалка, защото било запалим предмет. За бога, нямаше да подпаля бременна жена, още по-малко като беше бременна с моето дете! Що за болен мозък щях да бъда да направя нещо подобно?

Чак след това ме въведоха в къщата ѝ. Стилна с дъх на класа, точно като самата Диляна. Поведоха ме навътре, в светло декорираната къща, с уют и топлина, все едно те посреща майчинска прегръдка. Посрещнаха ме огромни панорамни прозорци с изглед към басейн с илюзията за безкрайна вода и птичи поглед над Москва. Мястото беше просторно, нямаше ненужни мебели, всичко беше на мястото си, сякаш всичко си беше предопределено. Канапета със завидни размери в светлите гами и декоративни възглавнички по тях предоставяха удобно място за наслаждаване на гледката през големия прозорец. Тревата навън беше поддържана под перфектен строй, не позволявайки на нито едно стръкче да расте по-нагоре от друго. Имаше едни дребни детайли като някое списание, книга и ароматни свещи, които придаваха някакъв завършен вид на това голямо пространство запълнено предимно с мека мебел. Централно се падаше холна масичка с плот от бял мрамор и златиста рамка, която играеше страхотен елемент в безупречното обзавеждане в къщата на Диляна.

И защо аз не знаех за тази къща?

— Гостът ни пристигна! – чух руската реч на Диляна и цялата ми кожа като по команда настръхна и веднага започнах да търся тази жена, която беше бременна от мен, без дори да си направи труда да ми каже лично.

И тази жена имаше наглостта да нарече бащата на детето, което растеше в нея "гост"? При тази реплика се бях изнервил, но когато я видях, в целият ѝ лясък и прелест... о, Господи! Дъхът ми спря. Виждайки я така сияеща, с изменено майчинско лице, леко напълняло, облечена в нежна бебешко розова рокля, от която коремчето ѝ изпъкваше ми прималя. Но не в лошия смисъл. Караше ме да осъзная, че не бях видял нищо от живота. Не бях видял как се бе развивал живот чрез нея. Бях пропуснал най-съществения момент в живота ми, да видя как детето ми се развива чрез майка си и как тялото на жената се изменяше по един божествено красив начин. Носеше табличка с малък чайник, две порцеланови бели чашки и перфектно наредени сладки, които със сигурност бяха направени от нея. Тя не ме погледна. Първо остави подноса на масата с плот от бял мрамор и чак тогава ме погледна. В нейните красиви блестящи очи се забелязаха няколко искри, които ми намигнаха игриво. Промяната в нея беше напълно осезаема и това ме караше да откачам. Положи ръка на корема си, карайки ме да погледна натам и в гърдите ме стегна една тъпа болка, причинена от това, че аз едва сега се явявах в живота ѝ като бременна жена с моето дете. Дори не бях усетил, че бяхме останали сами. За мен съществуваше само и единствено Диляна. Тръпката, която премина през мен не беше напълно непозната. Бях усещал и преди подобно нещо, но никога толкова силно.