Тигрова акула

22 глава

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
С пожелание за много здраве на вас и вашите семейства!
🤍❤️🤍❤️🤍❤️

🤍❤️Vote/Comment🤍❤️

За кое не бях помислил преди да се напия като гъз? За главоболието на другия ден. Искаше ми се да си тегля куршума и да спре да ме боли. В същото време и ми се ходеше до тоалетна, но имах чувството, че ако стана и главата ми щеше да се пръсне. Не се бях научил и аз какви бяха последствията от това да се напиеш на животно и да се събудиш на другия ден. Някак си успях да се надигна от леглото с много пъшкания и се завлякох към банята. Оттам свърших нуждата си и оттам влязох да си взема душ, защото първо смърдях ужасно и второ, че имах нужда от студена вода да ме разведри. Толкова ме цепеше главата, че дори не усетих студената вода. Изкъпах се набързо, след това лениво измих зъбите си и се запътих към стаята си. Влизайки вътре, първото, което видях беше тялото на Диляна, което беше приведено над нощното ми шкафче. Тя ме усети, затова и се изправи бавно, поглеждайки към мен. Беше облечена със спортен екип, с розов клин, който перфектно подчертаваше дупето ѝ и розово бюстие, перфектно обхващайки нейната голяма гръд. На показ беше и стегнатия ѝ корем. Косата ѝ беше вързана на висока конска опашка, а на лицето си нямаше никакъв грим и все пак изглеждаше шибано красива.

— Помислих си, че ще ти потрябва. – заговори и аз първосигнално погледнах към нощното шкафче, на което имаше черен поднос, с малка чаша с някаква полупрозрачна течност и голяма пълна с прозрачна такава, за което предполагах, че беше само вода. А отстрани имаше чиния с две препечени филии, едната с фъстъчено масло с резенчета банан и поръсени малко с канела, а другата беше с намазана с нещо бяло, а отгоре нарязани резенчета хубава червена ягода. – След последните ми готвения осъзнах, че не харесваш авокадо, тъй като винаги го оставяше отстрани. Извинявай за което.

— Няма за какво да се извиняваш. Аз съм този, който си мълча. – наистина беше така, винаги ги оставях отстрани и това, че тя ме беше наблюдавала и сама беше установила това ме караше да се чувствам малко или много специален.

— За въпроса ти от вчера. – започна смутено Диляна, докато аз сядах бавно на леглото, все още с кърпата увита около кръста ми и придърпах чашата с полупрозрачната течност. Диляна не ме поглеждаше. – Не съм спала с Тихонравов. Той ми е приятел. От много дълги години. Тясно е свързан с миналото ми, затова и не мога лесно да му откажа. Съжалявам за снощи. Имахме да обсъдим нещо важно с него. И не, не засягаше никакъв бизнес.