Тигрова акула

14 глава

❤️Vote/Comment❤️

— Господин Младенов? – една от жените се появи тук и огледа и трима ни, но аз бях първият, който вдигна глава при чуването, че някой ме викаше. Погледнах към жената, която ми се усмихна мило, не с типичната служебна усмивка, а просто защото явно беше останала доволна от това, че Диляна щеше да изкупи половината магазин. – Госпожица Шан желае да дойдете.

— Аз? – попитах объркан и огледах двамата горили до мен, като един от двамата не изглеждаше доволен и бързо можехте да се досетите кой.

— Да. Моля, последвайте ме. – жената ми направи знак с ръка щом се изправих и пригладих дрехите си.

Надявах се в скоро време да си тръгнем, защото наистина бях отчаян до бога. Как жените имаха толкова нерви за подобно нещо като шопинг. И какво беше това "шопинг терапия". По-скоро на мен ми звучеше като атрактивно силно разрушително психическо оръжие срещу мъжете. Въздишах на тези мисли. Какво искаше Диляна от мен, че не можеше да дойде да ми каже, а ме викаше специално? Е, поне малко да се раздвижа, че се бях схванал вече. Мускулите ми атрофираха. Милата жена ми посочи някаква врата, а аз със скептичен поглед се доближих до масивната врата и си позволих да докосна дръжката и да я натисна надолу. Погледнах несигурно към жената, а тя ми кимна като потвърждение да продължа с действията си. Така и направих и отворих вратата, влизайки в малка стая, която водеше към друга леко открехната врата. Затворих тази след мен и се отправих към следващата объркан от това.

— Диляна? – несигурността в гласа ми беше такава, че да се зачуди човек дали заради начина по който я бях нарекъл или защото не знаех за какво бях тук.

— Ела, че се изнервих. – пуфтенето ѝ дойде точно от тази леко открехната врата, която се чудех дали трябваше да отговоря, но така Диляна даде отговор на въпроса ми и си позволих да я отворя, но почти паднах назад, когато я видях с един черен кожен топ с отворено деколте и цип точно отпред, отворен наполовина, а отделно този топ правеше гърдите ѝ да изглеждат още по-големи и апетитни. Спрях се на място и се подпрях на вратата виждайки тази гледка. Кълна се, Диляна искаше да ме убие. И очевидно беше без сутиен, а само с това! Задъхах се при мисълта. Почувствах се като потопен под вода. Не можех да си поема въздух, а исках. Исках да седна на пода и да я гледам, нищо повече. Изглеждаше зашеметяващо. Както винаги. – Не ме зяпай така! Помогни ми да го сваля, че ципа заяде.