Тигрова акула

15 глава

❤️Vote/Comment❤️

Когато се прибрахме, всеки тихо се запъти към спалнята си, обелвайки по едно "лека нощ" и толкова. Аз дълго се въртях и спах неспокойно, защото не можех да спра да мисля за онази вечеря. Диляна беше много смела в действията си. При мисълта за нея се изправих, разроших косата си и излязох от стаята си. Не чувах телевизора, нито пък някакъв шум в кухнята. Беше тихо и си помислих, че беше излязла и отишла в офиса. Реших преди всичко да огледам периметъра, за да се уверя, че бях сам, но когато отидох в кухнята и видях готовата чиния с две кръгли филийки със салам и яйце отгоре, а отстрани имаше нарязани чери доматчета и резенчета авокадо. Изглеждаше прясно приготвено, което ме наведе на мисълта, че може би Диляна все още беше тук. Въпреки всичко седнах за да се нахраня и се замислих как тя се грижеше така за мен, все едно не ѝ бях "бизнес" партньор, а точно нейното по-малко братче, за което тя трябваше да отделя специална грижа. Беше грижовна. Не можех да си изкривя душата за това и беше хубаво да имаш нещо подобно в ежедневието си. Диляна се грижеше за своите подчинени и наистина ги караше да се чувстват добре и все едно бяха на нейното ниво. Какво можех да кажа? Тази лисичка беше добра жена.

Щом си изядох всичко, без авокадото, и се заситих напълно с две чаши вода, отидох да потърся дали Диляна не беше още тук. Сандвичите бяха още топли, което означаваше, че ги беше направила наскоро, а аз се надявах все още да беше тук. Качих се горе и се отправих към нейната стая. Преминах бързо бос по студените плочки, които контрастираха с моето топло тяло и си позволих да отворя вратата на стаята на Диляна без да почукам. Това което видях обаче ме стъписа на място. Тя лежеше в леглото, завита до горе, цялата пребледняла и капчици пот се стичаха по челото ѝ. Беше се свила като ембрион и можех да забележа как потреперваше на моменти. Да видиш такава силна жена изведнъж съборена от някакъв вирус и да изглежда така си беше плашещо.

— Диляна? – повиках я и бързо влязох в стаята ѝ, а на шкафчето имаше празна чаша с някакви частици полепнали по нея, явно беше пила нещо. Тя отвори леко очи, колкото да ме види и след това пак ги затвори, сгушвайки се повече. Седнах на ръба на леглото и я докоснах по челото. Не ми се струваше гореща, но беше топла. Дишаше леко, нямаше секрет в носа си, защото дишаше през него напълно безпроблемно, но изглеждаше така, все едно някакво вирусче я беше съборило. Косата ѝ беше рошава, беше без грим, устните ѝ бяха подпухнали, очите подути и въпреки всичко изглеждаше красива. – Диляна, добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?