Тигрова акула

27 глава

❤️Vote/Comment❤️

Сигурно бяха минали часове откакто чаках Диляна в луксозния апартамент. Въобще не се изненадвах, че беше огромен и имаше няколко спални поради някаква причина. Не разбирах защо ѝ трябваше толкова голям апартамент, като беше сама. Аз буквално седях и я чаках, докато се правех, че гледах телевизия и вътрешно ме изяждаше спомена за погледа с който ме погледна преди да ми каже, че всичко щеше да бъде наред. Тъкмо си мислех това, когато входната врата се отвори и аз набързо завъртях глава, за да видя Диляна, която влизаше и затваряше бързо вратата след нея. Заключи я и след това опря челото си в нея и въздиша тежко. Аз се изправих от дивана и се запътих към Диляна, която веднага след като чу стъпките ми повдигна глава и се усмихна престорено. Все едно се опитваше да убеди детето си, че всичко с нея беше наред след тежък работен ден на който са ѝ казали, че е пред уволнение.

— Хей, тук съм. – каза с престорен спокоен глас, макар и да виждах в нейните шоколадови очи умората и стреса през който беше преминала за тези няколко часа. – Гладен ли си? Тъкмо се чудех какво да направя за вечеря. Или да поръчаме нещо, че умирам от глад.

— Какво се случи? – попитах я след като застанах пред нея, а тя ме изгледа както зайче гледаше дулото на пушката и знаеше, че всеки момент животът му щеше да бъде отнет, заради хобито на някого.

— Н-Нищо. Всичко е супер. Проблем с кабелите. – сви рамене, но начина по който избегна погледа ми в момента в който спомена за причината за пожара ми подсказа, че не беше нищо такова, а ме лъжете. Сложих ръце на рамената ѝ, които бяха здраво напрегнати и Диляна погледна към мен с тъжен поглед, разбрала, че се беше провалила в опита си да скрие това, което измъчваше душата ѝ. – Може ли прегръдка?

— Разбира се! – веднага я придърпах в прегръдка и увих ръцете си защитнически около нея.

С едната си ръка разтривах гърба ѝ, а с другата галех косите ѝ и бях поставил брадичкаха си на върха на главата ѝ. Диляна се сгуши в мен и въздиша тежко. Наистина имаше нужда от тази прегръдка. Нямаше за какво да я виня или упреквам. И аз да бях на нейно място и постоянно да се преструвам, че всичко беше наред, и аз със сигурност щях да имам нужда от прегръдка. Нямах никаква представа колко време бяхме седяли по този начин, омълчани и двамата, усещайки топлината на другия. Честно, беше успокояващо.