Тигрова акула

10 глава

❤️Vote/Comment❤️

ДИЛЯНА

Владислав беше умен, но наивен мъж. Вярваше на неща, на които не би трябвало да вярва. Искаше да се доближи максимално до мен и най-вероятно да разбере причината за моя успех. Не можех да позволя това. Иначе истината щеше да го убие. Именно защото истината трябваше да бъде погребана и никой не биваше да научава за нея. Но щом беше избрал да седи до мен, добре. Просто трябваше да внимавам малко повече от обикновено и щях да работя под напрежение. Вечерта на спокойствие си изчетох нещата, за които го бях пратила по-рано, на заключена врата. Не исках да ме прекъсва, а това което пишеше не биваше да го чете. А ако беше прочел първите страници, нямаше нищо да разбере. Същественото беше нататък и трябваше да се изчете цялото, за да вникне в материята. Вече след като бях научила каквото ми трябваше, прибрах папката в сейфа си и го затворих. Вътре беше всичко, което ми трябваше и никой не биваше да отваря. Нещата които съхраняваше този сейф не бяха за очите на простите хора. Дори и за очите на Владислав.

Събудих се рано, както винаги и първата ми работа беше да мина през банята да направя рутината си и след това набързо се гримирах, но този път не избрах тежък грим, а по ежедневен. Не бързах за никъде, но пък ръцете ми работеха бързо. Редовно в живота си правех нещата на автопилот и някои неща вече ги правех без дори да се замисля. Оставях ръцете си да правят каквото си знаят. След като бях готова с грима си, си облякох кървавочервени дантелено бельо и си обух своите любими високи червени токчета. Чувствах се секси и готова да поднеса наградата на Владислав. Знаех си, че това щеше да го мотивира. Мъжете бяха толкова лесни за манипулация. Щракнеш с пръсти и те вече бяха в краката ти. Знаех го от дългогодишния си опит в тази сфера.

Опитвах се да ходя тихо до стаята, която Владислав си беше избрал за спалня. Копелето беше избрал спалнята на долния етаж, затова реших да си сваля токчетата, само докато сляза. Не исках да го събудя. Макар че беше грешно жената сама да си сваля обувките след като имаше мъж, който можеше да го направи. Но щях да се прежаля. Сложих ги едва когато вече бях пред неговата спалня, която не беше нищо особено и дори не беше от най-големите. Имаше две големи спални в този апартамент и той беше избрал в малката. Странна работа, но си беше негов проблем.