Тигрова акула

34 глава

❤️Vote/Comment❤️

Нямаше как да не споделя с нашите какво се беше случило. Мислех го дълго време, обсъждах го с Диляна, а тя ме подкрепяше и казваше, че каквото и да кажеха моите родители за нас, за нея беше без значение. Беше важно как се чувствах аз. Бях притеснен. Диляна дойде с мен в България, макар че бях скептичен да пътува със самолет, докато беше бременна, но тя ме увери, че нямаше да има проблем. Все пак аз нямах право на глас, защото самолетът беше нейн и пътувахме с нейните хора. През цялото време бях нервен, не знаех какво да очаквам като реакция от моите родители. Трябваше да скалъпя някаква история, нещо което щеше да звучи достоверно и нямаше да звучи така, все едно аз бях донор на сперма на една отчаяна жена, която ме беше използвала за секс играчка. Това дори в главата ми звучеше зле, какво оставаше да им го кажа?

— Готови ли сме? – въпросът на Диляна ме хвана абсолютно неподготвен и ме накара да погледна към нея, беше облечена с черен клин, подчертаващ нейните слаби, но стегнати крака и отгоре си беше сложила стилен асиметричен пуловер в карамелен цвят.

Беше оставила изрусената си коса долу и беше напълно изправена, без нито едно косъмче да стърчи в друга посока и да разваля вида на тази красива властна жена. Беше си сложила небрежен грим, лека очна линия и мигли. Устните си беше подчертала с розов молив и апетитно ги беше завършила с розов блестящ гланц. Цялата изглеждаше така все едно сияе. Огледах я отгоре до долу и се спрях на черната ѝ кожена чанта, която беше хванала под ръка.

— Диляна, говорихме нещо, не мога просто да се появя пред тях със забременяла жена, която те знаят само като най-голямата бизнес дама на новото време, но не и като жена с която имам връзка. – опитах се да я разубедя, макар че беше абсолютно безполезно от моя страна, защото щом Диляна си беше наумила нещо, то тя щеше непременно да го изпълни, независимо какво щеше да ѝ коства.

— А аз реших, че е редно да дойда с теб. Някой ако ще поема вина, то нека това да съм аз. Позволи ми. Ти нямаше представа, аз просто се възползвах от теб по най-грозния начин. Не искам да те винят в нещо такова. – видях как очите ѝ отново се насълзиха, а аз въздъхнах, защото от една страна исках да ѝ угодя, но от друга нямах представа как щеше да реагира семейството ми, а аз не исках да разстройвам Диляна, защото тя караше една емоционална бременност.