Тигрова акула

ЕПИЛОГ

❤️Vote/Comment❤️

Чудно беше как минаваше времето. Малката беше навършила пет години и аз водех нормален начин на живот заедно със семейството си. С Владислав се обичахме повече от всякога и не вярвах, че можеше да става по-добре. Работех си нормално, даже някои дни въобще не ходех, а си стояхме семейно вкъщи и се радвахме на малката. Тя беше станала нашия живот. Родителите на Владислав дълго време ни бяха обидени, но накрая наведоха глави, най-вече старият Младенов, който беше намерил честа да ми се извини за поведението си. Дори и за мен беше изненада, но много се радваха на Алейна и се държаха толкова мило към нея, че винаги се връщаше с някое сладко под ръка, а аз се сърдех, защото не исках да се прекалява със сладкото. Алейна растеше като щастливо дете и ѝ осигурявахме всичко. Днес беше от дните, в които родителите на Владислав бяха поели гледането на Алейна, за да може ние с него да се възползваме от времето ни на саме. Нито водехме скучен брак, нито нищо подобно. Радвахме се на активен сексуален живот и любовни ласки. Е, не беше толкова, колкото преди, но въобще не можех да се оплаквам.

Двамата се разхождахме по голи задници в кухнята, правейки си да хапнем нещо след нашето време прекарано в грижене един за друг. А всичко тръгна от един масаж, мамка му. И приключи мнооого хубаво. Владислав беше придърпал хляба и слагаше в тостера и вадеше препечени филии и ги оставяше на студения плот, на който аз се бях облегнала. Грабнах филията и веднага потопих едното ѝ крайче в майонезата. Хапнах и издадох звук на задоволство. Най-обичах да хапваме заедно след като бяхме правили едно хубаво кардио в леглото. Владислав ме погледна и ми се усмихна и взе другата филия за себе си, правейки същото като мен.

— Колко е хубаво само. – изкоментирах и грабнах сладкото от боровинки от което си изядох една лъжица и получих странен поглед от Владислав. – Какво?

— Майонеза със сладко от боровинки?

— Че какво? Знаеш ли колко е вкусно! Я опитай. – наврях му филията си в лицето му, а Владислав побърза да се отдръпне, все едно навирах електрошок в лицето му.

— Неее! Няма да го опитам. Блях! – той направи отвратена физиономия. – Странна си. Не знаех, че обичаш такава комбинация от вкусове.

— Случва ми се на моменти. Предния път ядох шоколадова бисквитка намазана с крема сирене. Изглежда гадно, но беше доста вкусно. – уверих го и загребах отново сладкото от боровинки, но този път предпочетох кетчуп пред майонеза. Отхапах си, но погледа ми беше привлечен от този на Владислав, който ме оглеждаше така, сякаш бях изяла жива катерица. – Какво? Това, че ти не обичаш да експериментираш с вкусовете, не означава, че аз съм такава.