Тигрова акула

29 глава

❤️Vote/Comment❤️

— Сделка? – погледнах към човека в абсолютна безизходица след лисичата усмивка разтеглила устните на Диляна след нейното предложение за сделка.

Буквално седях тук само и единствено да наблюдавам какво се случваше по време на преговори с Диляна. И можех да кажа, че беше нещо плашещо. Тя така умееше да борави с думите, движенията на тялото си и изразите на лицето си, че по-скоро можех да я определя като актриса от ранга на Холивуд, но не и като обикновена бизнесдама. Поправка, в нея нищо не беше обикновено. Тя знаеше какво да прави. Отработвала бе всичко с години, отделно от малка е била подготвяна да бъде една кралица на нова и незавладима империя. Нейните родители определено са знаели какво да правят с нея. Чак беше плашещо колко добре можеше да си играе с чувствата на хората и да ги поставя в положения, където нямаха особен избор, освен да се съгласят с нещата, които Диляна им предлагаше. Като например сега - този човек беше дошъл да помоли Диляна за помощ, просто за съвет, а свърши с това, че трябваше да даде дял от своята печалба на нея. Не разбирах защо правеше всичко това, след като тя имаше предостатъчно пари. Нали, разбирах, че не всичко беше безплатно, особено безценните съвети на Диляна за успеха на един бизнес, но защо го правеше за нещо което вече имаше в изобилие, а не просто от доброта? О, да, рейтингът ѝ на безмилостна бизнес дама щеше да замине по дяволите иначе!

— Госпожице Шан, моля Ви... загубих всичко. Родителите ми починаха, приятелите ми ме изоставиха, жена ми избяга от мен заедно с детето ми и дори не знам къде са. Направих грешки, наистина, но сега имам нужда някой да ми помогне. Искам само да си върна детето. Или поне да мога да го виждам. Може да съм всякакъв, но пред дъщеря ми се огъвам много лесно. – мъжът беше на ръба да избухне в плач, а Диляна го гледаше все така безизразно, докато вратата не се отвори и през нея не влезе мъжът, когото ненавиждах поради ред причини.

— Господин Тихонравов? Каква изненада, да не сте забравили нещо тук?

— Мога да почакам, госпожице Шан. Виждам, че имате работа, няма да Ви преча. Ще седна тук. – Тихонравов нарочно се отправи към мен и седна на прилично, но пак достатъчно разстояние, че неговото присъствие да ме дразни въпреки всичко.

За момент Диляна изглеждаше притеснена. Със сигурност това беше заради присъствието на Тихонравов. Тя си пое дълбоко дъх, издиша много бавно и отново погледна с безизразен поглед към мъжът, който беше дошъл да я моли за помощ, като той също изглеждаше объркан от внезапното появяване на този противен мъж в моя близост. Извъртях очи даже при мисълта за него. Не го поглеждах. Нямаше смисъл.