Тигрова акула

18 глава

❤️Vote/Comment❤️

Мина цяла седмица възстановяване от страна на Диляна, за да се върне отново на себе си. През тази седмица постоянно я хващах да плаче, но с всеки ден все по-малко и по-малко, докато не спря напълно и на сутринта се беше събудила с усмивка, заменила черните си дрехи за красива бяла къса рокля на цветчета и с остро деколте. Беше си сложила семпли бижута, заложила на своята естествена красота с леко подчертаване на скулите си и извиване на миглите си, а косата си я беше прибрала на едно ниско кокче отзад и оставила няколко немирни кичурчета да играят по лицето ѝ. Вече грееше, изглеждаше като напълно нов човек, пременена напълно, приличаше на духовно израснала жена, която беше готова за нови предизвикателства от страна на живота. Усмивката ѝ беше топла, като юлското слънце и всички във фирмата бяха забелязали нейната промяна. Как от силно депресирана и изпаднала в бездна жена беше станала напълно нов човек.

— Благодаря Ви, господин Павливчев, че ме покрихте за толкова време. Бяха тежки дни за мен. – усмихна му се миличко Диляна, от която предишната намръщена и опасна жена нямаше и следа.

— Винаги можете да разчитате на мен. Аз не бих Ви предал. – увери я той и тя му кимна благодарно. – Сега е Ваш ред. Аз заминавам на почивка със семейството.

— Надявам се да си изкарате прекрасно. Направете ми услуга и им отделете цялото си време само за тях. Дори и да изникне някой проблем в някой от бизнесите ви, искам веднага да се обърнете към мен и да не оставяте работата да повлияе на вашата почивка. – думите ѝ не бяха случайни, усещах чувство на опит от нейна страна, сякаш преди тя беше правила това и чак сега осъзнаваше колко беше сгрешила, за да направи точно това и сега искаше да помогне на някой друг да не повтори нейната грешка.

— Отзивчива както винаги. Благодаря, ще го имам в предвид. А Вие останете със здраве.

— Подобно. – кимна му все така с усмивка и го изпрати до вратата, след което я затвори и ми се строи че я заключи, след което се обърна към мен и се запъти в моя посока. Малко се плашех от нейната промяна. Както беше пълна развалина, една сутрин се беше събудила като напълно различна жена, все едно никога не беше имала нужда от една седмица да тъне в сълзи и носни кърпички, за да се превърне в тази жена, която учудваше дори нейните работници. – Мислех тази вечер да излезем на вечеря в някой ресторант. Ако нямаш нищо против?