Тигрова акула

17 глава

❤️Vote/Comment❤️

Тримата се настанихме в някаква сравнително тъмна стая, единствената светлина идваше от запалените червени свещи на тази стара женица, чиято роля още не можех да разбера. С Диляна бяхме седнали срещу нея, жената ни оглеждаше внимателно и все едно вникваше в душата на всеки един от нас и се наслаждаваше на това. Една лека усмивка грейна на лицето ѝ, беше такава, каквато все едно казваше на някое дете да не се страхува. Подаде ръцете си към Диляна, а тя веднага постави дясната си и покорно свали глава надолу. Какво изпусках тук? Коя беше тази жена и какво щеше да прави? Имах много въпроси, но по странната обстановка, която ме заобикаляше не ги задавах. Стоях притихнал, гледах как жената със затворени очи опипваше ръката на Диляна и проследяваше нейните линии, а след това ги отвори и подаде ръцете си към мен. Погледнах към Диляна, и след това към жената, чудейки се какво ставаше тук.

— Дай си дясната ръка. – инструктира ме жената, а нейният страшен кристален зелен поглед ми подсказа да не се превземам, а да правя каквото ми казва.

Подадох дясната си ръка и повтори същата процедура, както при Диляна. Едно необяснимо чувство на тежест ме изпълни и ме накара да стисна зъби. Докосванията на тази жена бяха много странни и създаваха едни неприятни тръпки по тялото ми. След това пусна ръката ми и взе една клечка отстрани и я запали на свеща. Не смеех да кажа нищо. Погледнах към Диляна, която продължаваше да седи с покорно наведена глава и чакаше жената да ѝ даде някакви направления. Само аз ли бях объркания тук? Стоях и наблюдавах как жената разнасяше дима наоколо и щом го вдишах, почти се задавих. Какво за бога беше това? Старата жена ме погледна с нейните плашещи очи, сякаш усетила моето чувство на давене, което възпрях. След това забучи въпросната пръчица в някаква купа, пълна с нещо бяло, малко приличаше на ориз и след това ни огледа и двамата.

— Диляна, сега ситуацията е малко по-трудна. Знаеш, че не е хубаво да идваш, когато си в цикъл. – стреснах се когато тя каза това, защото не вярвах Диляна да ѝ беше казала по телефона, че беше на червено. Противно на всичките ми очаквания Диляна само кимна покорно. – Въпреки това видях нещо. Сключила си голяма сделка наскоро, нещо голямо, играят много пари тук, момичето ми. – Диляна отново кимна.

На врачка ли ме беше замъкнала? Стига, това с врачките са абсолютни глупости. Бяха само чисти измамнички, които следяха реакциите ти и по този начин то казваха неща, които ти искаше да чуеш. Това беше психология и никой не можеше да ме увери, че такива хора като медиуми и врачки съществуваха. Добре платени актьори, на които хората си даваха парите и не можех да повярвам, че Диляна беше един от тези хора. Извъртях очите си и погледнах настрани. Това беше глупаво. Но щом усетих осъдителният поглед на жената, все едно беше прочела мислите ми, се смутих. Не ги беше прочела, просто бях показал очевидно, че това беше глупост, на която нямаше как да повярвам, че беше истина.