His (Bulgarian Translation)

(4) I'm not an asshole.

Училището беше ужасно. Кайл за нула време се превърна в "Господин Популярен", особено сред момичетата, а аз бях разочарована и цял ден ми беше тъпо.

Столовата беше пълна с говорещи помежду си тийнейджъри от които ми ставаше лошо, а Кайл седеше там с най-красивите момичета в училището.

- Прекрасно. - прошепнах на себе си саркастично. Той вече превземаше цялото училище и това ме дразнеше.

- Кали! - изведнъж чух глас, който ме викаше зад мен. Обърнах се рязко.

- Мат! - извиках радостно. Мат винаги е бил един от най-добрите ми приятели, той беше красив, мил и най-вече гей. Изтичах и силно го прегърнах.

- Как си, момиче? - попита ме. - И кое е това ново парче месце там? - изкиска се. Погледнах го предупредително.

- Не питай, Мати, не питай. - казах, докато го целувах по бузата и седнах, а Мат се настани до мен.

- Грабна ли го вече? - попита закачливо. Въздъхнах.

- Не бих му пуснала за нищо на света. - казах ядосано, докато го гледах. Очите му бяха тъмни и дълбоки.

- По дяволите, момиче, успокой се преди да си се подпалила от гняв. Май май вече си падаш по новото момче? - вдигнах ръката си, за да спре.

- Не. Не сме си говорили много, изглежда като типичния плейбой, а аз не ги харесвам. - казах през зъби. Все още бях ядосана.

Изведнъж зънецът иззвъня, уведомявайки ни че обядът беше приключил. Ман и аз се запътихме към следващия си учебен час. Целунах го небрежно по бузата и го прегърнах, като му казах по-късно да ми пише. Излязох от столовата и се запътих по коридора, който беше пълен с потни тийнейджъри. Мразех това.

Изведнъж усетих тялото си леко, когато някой ме дръпна в съблекалниите.

- Какво по... - почти извиках, но в следващия момент ръка запуши устата ми, заглушавайки писъка ми.

- Аз съм. - тихо продума Кайл. Погледнах към очите му, които бяха пламнали от гняв. Избутах ръката му.

- Кайл! Какво, за Бога правиш? - изсъсках ядосано.

- Мога да те попитам същото! - отсече. - Кой беше онзи? Забрави да ми кажеш, че си имаш приятел? - устните му се движеха в права линия.

Бях готова да избухна в смях, но някак си подтиснах тази вълна. От километри личеше на Мат, че е обратен, очевидно за умен човек като него той би могъл да се увери в това. Тази мисъл ме накара да искам да се смея дори още по-силно.

- Не знам за какво говориш.

- Много добре знаеш за какво по дяволите говоря. - отвърна ядосано.

- И какво е то? - Попитах. Това беше тъпо. Много много тъпо.

Кой си мислеше, че беше той? Манипулираше ме и се правеше на жертва. Не, очевидно аз бях жертвата.

- Нищо, не ми пука. - обърна се.

- Нито пък на мен. - отсякох като дете. Мразех го, държеше се като мъжки полов орган и заслужаваше да го знае.

- Добре. - изстреля. Тялото му беше напрегнато.

- Беше ли такъв в старото си училище? - попитах.

- Като какъв?

- Като какъв? - повторих подигравателно. - Като задник, ето като какъв. - той разтърси глава и се обърна към мен.

- Не. - заяви. - Не съм задник и не ме наричай така. - очевидно ударих нерв.

- Защо не? Ти си един задник, имам предвид въобще не правиш добро първо впечатление. - подсмихнах се. Очите му потъмняха и се изпълниха с гняв.

- Не ме наричай така! - почти извика. Отстъпих крачка назад.

Единствено исках да го подразня, както той подразни мен, но не знаех, че беше толкова чувствителен. Но защо? Попитах го само един въпрос. Той изпусна насъбралияму се въдух.

- Не ме познаваш. - прошепна яростно. - Не ме познаваш и никога няма да ме познаваш,  така че си задръж тъпите обиди за себе си. - той се отблъсна от шкафа и затвори вратата силно след себе си.

Стоях там в шок, не знаейки къде да отида. Бях отишла прекалено далеч. Мамка му.