His (Bulgarian Translation)

(51) Turn it off, babe

Към полунощ с Кайл вече се прибирахме. Бях щастлива.

- Забавляваше ли се днес? - попита Кайл. Кимнах ентусиазирано. Дори нямаше нужда да ме пита това. - Аз също, - усмихна се.

Той също беше в добро настроение. Всичко просто беше перфектно.

Въздъхнах, когато най-накрая пристигнахме. Колкото и да обичах това място, нямах търпение да се преместим.

Липсваше ми баща ми, както и всички спомени, които имах тук, но беше време да продължа. Сега Кайл беше моето семейство.

С него излезнахме от колата и се запътихме към къщата, хванати за ръце.

- Сигурно си изморена, - Кайл ме поведе към леглото ни и съблече блузата ми.

- Е, ти не ме остави да спя по-рано, - намигнах му.

- Просто исках да спим в нашето легло, - усмихна ми се.

Той хвърли блузата ми на пода, заедно с дънките ми. Грабна една тениска от гардероба и ме облече с нея. Сега вече бяха готова да си легна.

Кайл също облече едни шорти и тениска и се настани в леглото до мен.

- Красива си, - прошепна с лека усмивка, преди да ни завие с одеялото.

Той нежно уви ръце около тялото ми и въздъхна срещу мен.

- Любимото ми място, - каза.

Затворих очи.

След това изчаках Кайл да заспи и след като дишането му се успокой, се уверих, че вече беше заспал.

Леко се размърдах в ръцете му и сканирах лицето му, за да се уверя, че наистина спеше.

Отново затворих очите си, след като го целунах нежно по носа, уверявайки се, че няма да го събудя.

Скоро и аз заспах и двамата вече бяхме в страната на сънищата.

***

Събудих се стреснато. Телефонът ми звънеше на шкафчето до леглото.

Кайл се размърда до мен.

- Какво, по дяволите става? - попита Кайл с дрезгав глас, докато разтриваше очи с ръцете си.

- Телефонът ми звъни, - отговорих и се обърнах. За малко не простенах от отчаяние, щом видях, че часът беше 4:50 сутринта.

- Изключи го, скъпа, - каза Кайл. Вместо да го послушам, взех телефона и вдигнах.

- Ало? - попитах предпазливо. Кой можеше да ми звъни по това време?