(27) I'll come running.

711 24 0
                                    

На следващия ден с Кайл отидохме заедно на училище, държейки се хванати за ръце. Той не смееше да ме пусне, сякаш се тревожеше да не избягам от него, но го обичах и това нямаше как да стане.

Днес нещо се усещаше малко странно, но не можех да разбера какво. Както всеки друг ден всички в училището ни подминаваха и не обръщаха внимание, но днес изглежда ни забелязваха повече от обикновено.

Изведнъж русото момиче, което видях онзи ден в библиотеката се приближи до нас, подскачайки. Беше пълна с енергия.

- Хей, хора, - поздрави. - Казах на всички за проекта ви да помогнете на Мери. Повечето ученици ще се включат и ще помогнат, - лицето ѝ засия щом ни каза. Усмихнах се.

- Наистина ли? - попитах изумено. Тя кимна.

- Добра работа, блонди, - отговори Кайл. Блондинката извъртя очи.

- Бриъни!

- Същото, - заяви Кайл игриво.

- Та, какво следва? - попитах, започвайки друга тема. Кайл уви ръце около тялото ми.

- Е, вие правите това, което трябва и останалата част от училището, включително и аз, - посочи себе си. - Ще ви помогна да съеберете толкова пари, колкото мога. Никой преди не е правил нещо подобно, като например да помогне на някой в нужда. Това училище е пълно с егоистични хора. Когато минавам покрай тях се чудя защо не мога просто да им забия един нож и никога повече да не ги видя? Мразя хората, но вие сте изключение, - усмихна се широко, а очите ѝ блестяха. Засмях се, а Кайл се изкиска.

- Е, благодаря, - отвърнах игриво.

- Все пак съм сериозна, всички ви подкрепяме. Може да са егоистични, но са готови да помогнат, - заяви. Кайл кимна.

- Това ни прави по-щастливи, отколкото можеш да си представиш, - отвърна.

- Ако се нуждаете от помощ, насреща съм, - усмихна се Бриъни. Знаех колко много искаше да помогне и съм сигурна, че скоро ще имам нужда от нея. Аз и Кайл кимнахме едновременно, преди Бриъни да ни помаха и да се отдалечи към вратите.

- Е, - започна Кайл и се обърна към мен. Засмях се. Беше особена, но я харесвах. - Мисля, че трябва да задвижим нещата и то бързо,

- Определено, - кимнах. - Но все пак сме на училище сега, - усмихнах се.

И не грешах. По-късно през деня много от учениците раздаваха флайери за събитията, който все още дори не сме организирали.

His (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now