(44) Losing Self control

392 19 0
                                    

Лежах на дивана и гледах в една точка. Не усещах тази къща като свой дом, след като баща ми вече не живееше в нея.

Липсваше ми повече от всичко, особено след погребението. То беше изключително трудно, но някак си оцелях. Нямаше на кой друг да благодаря, освен на Кайл.

До този момент съм прекарала седмица и половина в меланхолия за това. Не бях сигурна какво да направя. Съжалявах се.

Кайл пък прекара седмица и половина в опит да ме развесели и можех да усетя как се подобрявах, но баща ми ми липсваше толкова много, че почти нямах сили.

Чувствах се безполезна просто седейки и мислейки за негативни неща, но Кайл не е спрял да ме обича и това ме успокояваше повече от всичко. Трябваше да му го върна някой ден.

Кайл излезе да пазарува и отново останах сама. Не ми харесваше това, а и Кайл не искаше да ме оставя в къщата, в която не исках да бъда, но трябваше да вземе някои неща, след като отказах да отида с него.

Изпуснах облекчена въздишка и чух вратата да се отваря.

- Скъпа, прибрах се! - чух гласът му след като влезе. Устните ми потрепнаха след поздрава му. - Хей, скъпа, взех ти шоколад, - размаха голям пакет шоколад, докато влизаше в стаята. О, обичах шоколад.

- Не беше нужно, - погледнах го, но му се усмихнах леко.

- Разбира се, че беше. Успокояваща храна, нали така, - заяви. Съблече якето си и събу обувките си. - Искаш ли кафе? - попита.

- Ще си направя. А ти седни, аз ще направя едно и за теб, - предложих. Кайл поклати глава и се запъти към кухнята.

- Аз ще направя, нека съм полезен с нещо,

- Все пак и аз се чувствам безползезна, - главата му се появи зад вратата и се намръщи.

- Не казвай това. Не си безполезна, а скърбяща. Разбирам те, Кали, просто да се разсейваш е единственият начин да се почувстваш по-добре. Ще започнеш да се чувстваш много по-щастлива, просто ще отнеме време, а и малко развеселяване от съпруга ти няма да е излишно, - устните му се извиха в широка усмивка и му се усмихнах обратно.

- Мисля, че вече се получава,

- Значи става, не се притеснявай. Да знаеш, никога не бих те пренебрегнал, ако просто седиш тук завинаги и станеш дебел мазен картоф,

His (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now