His (Bulgarian Translation)

(23) Tell me again.

- Кали, - простена. Гласът му беше дрезгав и сърцето му биеше прекалено бързо.

- Не е нужно да казваш нищо, просто трябваше да ти кажа как се чувствам, - заявих и го погледнах в очите. Погледът му беше замъглен.

- Аз... - каза с груб глас. - Тези думи... А-аз.

- Обичам те, - заявих отново. Той ме разби в ръцете си.

- Майната му, Кали, - въздиша. - И аз те обичам, по дяволите,

Сърцето ми започна да нормализира ритъма си. Не беше нужно да ми казва, че и той ме обича, защото вече го знаех. Но сега бях по-щастлива. Знаех как се чувстваше и че чувствата ни са взаимни.

Не бях от онези момичета, които просто си клатят езика. Впрочем, никога преди не съм казвала тези думи, дори и на Дъстин, но чувствата които изпитвах към него дори не можеха да се сравнят с тези към Кайл.

Кайл ме държеше неподвижно в ръцете си. Можех да почувствам напрегнатото му тяло и ръцете му, които почти ме задушаваха, но ги посрещнах с удоволствие. Не исках да го притеснявам. Усещах биещото му сърце над дланта си.

Сякаш стояхме часове наред в тази позиция и се наслаждавах на всяка секунда, в която бях в ръцете му.

- Не мога да ти обясня това колко много значи за мен, - въздиша Кайл. - Това беше най-хубавия ден в живота ми.

- Беше екстремен, - отговорих.

- Не. Не съм се чувствал толкова щастлив, откакто бях малък и безгрижен, - разбирах това. - Или може би дори отпреди това.

- Кайл,

- Не искам да се отделям от теб, но трябва да се прибирам,

- Всичко е наред, - отговорих. Щом ме пусна от прегръдките си се почувствах уязвима и ме обля студенина и празнота. Мразех да съм далеч от него. Но нямах друг избор.

- Кажи ми го отново, - нареди. - Нуждая се да го чуя пак.

- Обичам те, - той затвори очи сякаш се наслаждаваше на думите. Можех да видя как тялото му се отпуска, изпитвайки удоволствие.

Приближи се, за да ме целуне и посрещнах меките му устни.

- Ще се видим утре, - каза, докато се отдалечаваше. Наблюдавах го и ми се искаше да не го прави.

- Лека нощ, - извиках, преди да може да се отдалечи прекалено много. Въздъхнах.

Прибрах се отново и бавно затворих вратата. Веднага щом стъпих на тъмния дървен под, Тами изскочи пред мен, косата ѝ беше вързана в рошав кок и беше облякла любимата си свещена пижама.