His (Bulgarian Translation)

(21) You're mine.

- Хей, малка сестричке. - Тами влезе в стаята ми, докато оправях раницата си.

- Хей, - усмихнах ѝ се. Не съм я виждала откакто говорихме за последно, но покрай работата си беше изключително заета. Не можех да я виня.

- Трябва да говоря с теб след училище преди да отида на работа, така че моля те не закъснявай. - любопитството ми нарастна, но все пак кимнах с глава.

- Разбира се. Няма да закъснявам, обещавам, - усмихна се, преди да се обърне и да тръгне към вратата. - Там? С какво е свързано? - тя махна с ръка сякаш не беше кой знае какво, но аз вече знаех за кого искаше да говори с мен и този някой беше майка ми.

- Ще разбереш по-късно. - очите ѝ потъмняха, сякаш вече съжаляваше.

- Добре, - въздъхнах. Тя излезе от стаята ми с успокояваща усмивка на лицето си.

Взех няколко учебника и ги сложих в раницата си, която поставих на рамото си и след няколко минути започнах да слизам по стълбите.

- Чао татко! - извиках. Чух го да мърмори в отговор. Отворих входната врата и се запътих по улицата.

Чух клаксон от края на улицата и подскочих.

- Нуждаеш ли се от превоз? - каза през сваления прозорец, като тялото му се беше отпуснало на седалката и беше подпрял ръката си на прозореца. Изглеждаше толкова секси.

Погледнах в очите на Кайл, тялото ми трепереше от вълнение. Усмихнах му се преди да влезна в колата.

- Благодаря, - въздъхнах. Той се засмя.

- По всяко време, знаеш това.

- Дори рано сутринта? - пошегувах се. Отново се засмя.

- Както казах, по всяко време. Но не очаквай от мен да бъда общителен толкова рано. - отговори.

- Сега е рано, - погледнах го. Той продължи да се усмихва, докато беше съсредоточен върху пътя.

- Не чак толкова. - подчерта. - Както и да е, спри да спориш. - подсмихна ми се. Извъртях очи.

- Не споря, - погледнах го невинно. Поклати глава.

Харесваше ми това колко лесно си говорихме и дори след романтичната среща нещата между нас не бяха неловки, впрочем даже бяха по-добре. Аз и Кайл се бяхме сближили повече, отколкото си мислехме.

Кайл имаше лошо минало с най-добрия си приятел и смъртта му и знаех, че той все още си мислеше, че е виновен за нея и губейки доверието в майка си, бих си помислила, че може би това, в което се впускахме с Кайл, е обречено от самото начало.