His (Bulgarian Translation)

(16) I don't regret it.

Гледната точка на Кайл

Тя го направи за много малко време, беше счупила стената, беше я ударила и сега беше разбита; тайната ми беше разкрита.

Никога не бях казал какво бях направил, или какво си мислех, че бях. Всички в стария ми град знаеха за смъртта му. За смъртта на Джоуи, най-добрия ми приятел. Но те така и не разбраха, че аз карах. Просто знаеха, че е починал в онази кола.

Не посещавах терапист и не правех нищо. Бях психически уплашен и това така и не минаваше. Дори не мисля, че вече съм се излекувал, просто намерих начин да подтисна болката си.

Кали беше единствената, която знаеше, тя беше единствената, която го изтласка от мен. Тя беше единствената, която ме разпита. Как е могла да погледне толкова дълбоко в емоциите ми? Отворена книга ли бях? Бях се борил толкова усилено, за да се науча да прикривам емоциите от очите си, през целия си живот съм крил всичко на най-скритите местенца в себе си. Но Кали отне това толкова бързо от мен, колкото и влезна в живота ми.

Все още не знаех дали да се страхувам от нея, или да се радвам.

- По дяволите. - прошепна тя, като все още можех да усетя дъха ѝ срещу устните си. Толкова отчаяно исках да я целуна. Борбата с желанието ми беше изключително трудна.

Обърнах се, за да погледна към колата, която ни прекъсна. Фаровете светеха толкова силно, че почти ме заслепиха.

- Кой е? - попита Кали, докато аз се опитвах да покрия очите си. Без да се замислям я обвих защитнически с ръка, докато се отправяхме към страничната част на колата.

- По дяволите. - прошепнах. За щастие не бяха куките.

Сиво БМВ беше спряло на тревата и изведнъж през нас се появи мъж, докато излизаше от колата.

Мъжът беше стар и носеше костюм, сякаш току-що е свършил работа. Беше късно и затова той изглеждаше много изморен.

- Какво правите на имота ми? - попитах, а аз отсъпих назад, държейки Кали в ръцете си.

- Съжаляваме, не знаехме, че това е вашия имот. - отговори Кали. Мъжът въздъхна и почеса главата си.

- Извинете ме за грубото държание, но просто съпругата ми е изключително болна вкъщи и не искам някакви тийнейджъри да я плашат, докато съм на работа. - заяви. - Къщата ми е ето там. - той посочи към малка селска къща на няколко метра от нас.